Эрик Ластбадер - Дъщерята на президента

Бенет дръпна плътната завеса около преградната кабина на Джак.

— Нито счупвания, нито мозъчно сътресение — уведоми го Джак. — Сега доволен ли си? Мога ли да се махна от тук и да се върна на работа?

— След минутка — каза шефът. — Бившата ти съпруга е тук.

Джак седна в леглото.

— По дяволите, не сега.

— Твърде късно — обади се дрезгав женски глас.

Джак, който тъкмо се плъзгаше от леглото и стъпваше на краката си, видя Шарън да се появява в стаята като паднал ангел.

— Здрасти, Родни — усмихна му се тя.

— Шарън. — Той се наведе напред и бързо я целуна по бузата. — Радвам се да те видя.

Тя огледа начумерената физиономия на Джак.

— Радвам, че някой мисли по този начин.

Тя мина покрай Бенет, който кимна окуражително на Джак и изчезна в свещения ад на спешното отделение, въпреки че точно в този момент Джак наистина не знаеше къде адът е по-свят — пред или зад завесата.

Докато тя мълчаливо го съзерцаваше, Джак внезапно осъзна, че е без панталон. Косата й беше по-светла от времето, когато бяха женени, и беше гримирана по различен начин. Изглеждаше му едновременно и позната, и странна, сякаш беше минала през тайнствена трансформация.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Родни ми се обади. — Тя прокара ръка през косата си. Златните й кичури проблясваха на флуоресцентното осветление над главите им. — Каза ми, че според него си добре, но че може би е по-добре да дойда и да се уверя сама.

Разнесоха се викове и по гумирания под на спешното отделение се чу забързаното скърцане на лекарски обувки с каучукови подметки. Докато вкарваха пациент на носилка в съседната кабина, завесата зад него се разлюля. По повишените и припрени гласове Джак разбра, че има обилно кървене, което трябва да бъде овладяно.

— Не знам защо си си направила труда — каза Джак грубо. — Не си ли твърде заета да чукаш Джеф?

По бузите й изби руменина.

— Твоят най-добър приятел все още е в болница.

Джак усети мътилката в главата му да се раздвижва наново и сърцето му се сви. Той можеше да спре това противоборство сега, но част от него, която не беше приключила със самобичуването, го подтикна да продължи.

— Откакто те вкара в леглото си, не ми е най-добрият приятел.

— Никой от нас не е имал намерение да…

— Глупости! Тези неща не се случват ей така. И двамата сте го искали.

Сивите й очи спокойно се вгледаха в неговите.

— Исках късче щастие, Джак. Нещо, което разбрах, че ти не познаваш. След смъртта на Ема прекарах шест месеца в траур. Бях на лекарства, затова няма да се самообвинявам.

Той се изправи, олюля се и стъпи на студения линолеум.

— Какво? Защо не си ми казала?

— Защото ти имаше нужда от лекарства повече от мен самата. Разликата е, че ти не получи помощ. Потъна в болката си и самобичуването се превърна в причина да живееш. Ти се превърна в черна дупка. Аз трябваше да се измъкна, преди да ме повлечеш със себе си. Толкова ми беше омръзнало да преследваш престъпници, да не знам кога ще се прибереш, дали изобщо ще се прибереш. — Тя направи крачка към него. — Без теб леглото ни изстина.

Гласовете на лекарите в съседната импровизирана кабина се повишиха. Губеха пациента. Пръска кръв удари другата страна на завесата и тя се изду за кратко.

— Боже мой — започна тя, — какво става там?

— Забрави — каза Джак. — Нищо не може да се направи.

Очите на Шарън се върнаха към него. Ожесточеността в тях беше изчезнала. Като спукан балон тя изведнъж придоби неуверен и несигурен вид.

— Както и да е, повече не се виждам с него.

— Намерила си по-добър? — не се сдържа Джак.

За нейна чест, тя подмина хапливата му забележка.

— Той е решил да повдигне обвинение за побой срещу теб. Опитах се да го убедя, че ще направи грешка, но не ме послуша.

Сърцето на Джак подскочи. Затова ли е скъсала с Джеф? Дали тя го е подкрепила? Вгледа се в нея. Сред вихрушката от чувства му бе трудно да отдели само едно от тях. След всичко, което се случи между тях, тя все още притежаваше необичайната способност да го привлича като магнит. Но пропастта помежду им си оставаше: неизпълнените обещания, лъжите, вината — неща, за които не можеше да прости. Тази форма на живот имаше своята същност. Беше като задържане на дъха преди атаката на буря.

Зад изцапаната завеса цареше тишина, суетенето беше приключило, лекарите бяха отишли при следващия спешен случай. Пациентът беше изгубен.

Джак направи неловък опит да преодолее пропастта и да доближи Шарън.