Эрик Ластбадер - Кървав сняг

— Как си? — попита Джак Аника.

Очите й с цвят на халцедон бяха потъмнели и мрачни, сякаш минералният им блясък ги беше напуснал.

— Нямам и най-малка представа, съзнанието ми е вцепенено, чувствам се изгубена и самотна.

— Не си сама — увери я Джак. — Хайде, с Али трябва да се почистите.

Той кимна на Али и тя изведе Аника от салона. Минаха покрай Гурджиев и влязоха в банята. Джак отведе Гурджиев в кухнята, където двамата се почистиха, доколкото можаха, като използваха кухненската мивка.

— Истина е, нали? Всичко, което Батчук каза. — Джак наблюдаваше как топлата вода отмива мръсотията от ръцете му.

Гурджиев се загледа навън през прозореца над мивката.

— Поне по-голямата част.

— Значи вие от години сте знаели, че той е неин баща?

— Да.

— Но тя не е знаела.

— Не и допреди няколко минути, когато и вие самият разбрахте за това.

— Тогава не е чудно, че го уби.

— Да бъдеш застрелян от собственото си дете. — Гурджиев се обърна и бавно изми ръцете си, сякаш не беше склонен да се раздели с веществените доказателства за смъртта на Батчук. — Иска ми се да можех да кажа, че съм почувствал удовлетворение, но се боя, че отмъщението не се оказа това, което очаквах — всъщност сега го намирам за доста безсмислено. Смъртта му няма да върне обратно моята Ники, няма да облекчи болката й, а сега си мисля, че е много вероятно да загубя и Аника. Ако това се случи, няма да ми остане нищо.

Аника и Али влязоха в кухнята. Бяха успели да изчистят лицата и ръцете си, но не и дрехите. Джак ги видя и внезапно изстреля:

— Не се безпокойте, все още имате „Ализарин Глоубъл“.

— Моля, не ви чух добре?

— Отлично ме чухте — възрази Джак. — Знам, че притежавате „Ализарин Глоубъл“. Имате още шестима партньори, но вие сте този, който взема решенията.

— За съжаление се боя, че грешите, млади човече.

Джак вдигна автоматичния пистолет на Батчук.

— Единственото нещо, от което трябва да се боите, съм аз.

— Не ви разбирам.

Докато си разменяха тези реплики, поведението на Гурджиев постепенно се променяше и от съсипан старец той се превърна в неумолим и стегнат бизнесмен с пронизващите и хитри очи на опитен играч на покер. Джак си помисли, че не е никак чудно, че възрастният мъж е успял да надхитри Батчук. И му стана ясно, че трябва много да внимава същата съдба да не сполети и него.

— Мъжът, който ме отрови, работи за „Ализарин Глоубъл“, вашата компания.

— Дядя, истина ли е това? — Аника втренчи поглед във възрастния мъж.

— Що за глупости! Разбира се, че не.

— Той лъже — намеси се Али. — Бях с Джак, докато разпитваше Влад. Той работи за „Ализарин Глоубъл“. — Двете с Аника стояха една до друга, сякаш бяха сестри, които се опълчват срещу родителите си. — Така или иначе, когато Иван Гуров го предаде на ФСБ, истината ще излезе наяве.

— Това няма да се случи — въздъхна Гурджиев. — По пътя към летището колата на Иван Гуров беше пресрещната и Влад беше освободен. За съжаление Гуров реши да се съпротивлява и беше убит.

— Какво говориш? — Аника изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се пречупи. — Твоите хора са убили Иван?

— Той не им е оставил друг избор, Аника. Не е пуснал Влад да си тръгне.

Тя го погледна смаяно.

— Тогава значи ти си наредил да убият Джак?

— Не да го убият — поправи я Гурджиев, — а да го отровят с арсеник, да го отслабят, може би дори да влезе в болница, но не и да го убият, никога не съм искал да го убият.

— Но защо?

Дядя Гурджиев се обърна към Джак и го попита също толкова небрежно, сякаш разговаряха за времето:

— Искате ли вие да й кажете? Сигурен съм, че вече сте се досетили.

Джак се поколеба не защото не знаеше отговора, а защото не беше сигурен, че иска да играе играта на Гурджиев. После мислено сви рамене и започна:

— Причината е в Али, тя е била прътът в колелото на вашия план. Това е голям майтап, смешно е, като си помисли човек, но такъв е животът, Гурджиев — едно спонтанно решение, нещо неочаквано, което не е било възможно да предвидите. Като се има предвид истинската й самоличност, не сте могли да си позволите внимателната проверка от страна на американските власти, която неизбежно би последвала от това, че я доведох тук, така че сте измислили начин да отвлечете вниманието от нея и да го насочите към мен. Моето правителството щеше да е твърде заето да открие кой се е опитал да ме отрови и щеше да забрави напълно за Али и онова, което й се е случило тук, затова сте рискували да се разкриете, като сте спасили Влад, и затова хората ви са убили Гуров. Той ги е разпознал, нали, или поне някои от тях? Не сте могли да позволите на Влад или на Гуров да се разприказват и сега нито единият няма да го стори.