Эрик Ластбадер - Кървав сняг

След подписването започнаха безкрайните фотосесии и интервюта, от които Джак не искаше да бъде част въпреки молбите на Карсън.

— Мога да ти служа най-добре — бе казал Джак на президента, — като остана в сянка.

Нетипично за нея, Али се беше съгласила да остане с родителите си по време на тази уморителна и скучна церемония или пък, помисли си Джак, това беше нова черта от характера й, която беше свързана със скорошните й приключения, прозрения и нов начин на мислене. Докато я наблюдаваше в залата заедно с двете президентски двойки, той усети, че много се гордее с това каква бе станала тя и в какво още можеше да се превърне.

Джак беше с Аника, която бе долетяла заедно с него и Али от Киев, където ги беше оставил хеликоптерът на хората на Пол.

— Не мисля, че някога ще му проговоря отново — заяви Аника.

Джак знаеше, че тя има предвид Гурджиев, чието име вече дори не използваше, камо ли да го нарича „дядя“.

— Той се опитваше да те защити.

— Наистина ли мислиш така? — Тя го погледна скептично. — Или просто се опитваш да ме накараш да се почувствам по-добре? — Тя вдигна ръка, за да му попречи да каже нещо, което не би искала да чуе. — Истината е, че той се опитваше да защити себе си. Докато съм била в неведение за истината за моето зачеване, не му се е налагало да отговаря на неудобни и смущаващи въпроси.

— Изглежда странно, че Батчук не ти е казал, че той е баща ти, докато си била с него.

Те стояха до един прозорец, който сигурно беше висок четири метра. Аника извърна поглед от Джак и се загледа навън към Червения площад, където отново беше започнал да вали сняг — според метеоролозите това щеше да е последният за сезона.

— Истината е толкова проста, колкото и грозна — той не е искал да знам, че съм негова дъщеря, поне не и тогава. Беше твърде зает да оплаква смъртта на майка ми и когато се взираше в очите ми и изучаваше лицето ми, това я връщаше при него, както нищо друго не би могло да го направи. И, разбира се, имаше и нещо друго. — Под миглите й проблеснаха сълзи. — Ако ми беше казал, че е мой баща, това щеше да разруши сексуалната връзка, която той се опитваше да изгради между нас.

— Когато си била едва петгодишна? — Джак усети в тялото му да се разлива внезапен студ, който го накара да онемее.

Тя продължи да гледа към снега навън, без да му отговори, нито да поклати глава — не беше необходимо.

Аника избърса очи с показалеца си и внезапно се обърна към него със слаба усмивка.

— Съжалявам, Джак. Съжалявам, че те излъгах, че те заблуждавах, че те оставих да вярваш в мнимата смърт на Гуров, но това беше необходимо.

Той се зачуди дали наистина е така. Предположи, че това зависи от гледната точка. Можеше да й се сърди за добре замислената измама, но каква полза? Беше видял с очите си как яростта на Шарън към него беше разрушила не само брака им, но и самата нея. Докато таеше този гняв в себе си, тя никога нямаше да може да се довери на когото и да било. Щеше да е сама и да страда до края на живота си. Той самият наскоро се беше отказал да върви по този път.

— Едно нещо не мога да проумея — обърна се към Аника той. — Как разбра, че ще те последвам в уличката онази нощ?

Тя сложи ръка на гърдите му.

— Ти си добър човек, нямаше да ме оставиш да вляза в клопка, която според теб със сигурност щеше да доведе до смъртта ми.

— Не мога да приема този отговор — поклати глава той. — Няма как да си била сигурна, че ще дойда, дори след като се погрижи да ми кажеш в хотелския бар, че московската полиция е напълно безполезна.

На устните й се появи лукава усмивка и това оказа поразителен ефект върху него, превръщайки я в изпълнено със сексапил създание, на което той не искаше да се съпротивлява.

— Изучавах те, Джак. Знаех какво се е случило с Ема, знаех, че бившата ти жена обвинява теб за това, а ти обвиняваш себе си. Знаех, че за да компенсираш станалото и да се опиташ да го поправиш, ти няма да оставиш някого в опасност, особено в смъртна опасност. — Когато той не направи никакъв коментар, тя продължи: — Кажи ми, че не си мислел за Ема, когато взе решението да напуснеш хотела и да ме последваш.

— Права си — призна той след известно мълчание. — Ема беше единственото, за което мислех в онази нощ.

— Още веднъж, съжалявам.

— Недей. — Той се наведе напред и я целуна. — Не искам да те чувам отново да казваш, че съжаляваш.

— Не се безпокой — тя сложи ръка на тила му и го погали, — няма да го чуеш повече.

Джак видя, че семейство Карсън се приближават, и си спомни, че Едуард го беше поканил на вечеря след церемонията.