Эрик Ластбадер - Кървав сняг

— И, разбира се, вие разкрихте моя план — кимна дядя Гурджиев, сякаш беше учител, който е изключително доволен от любимия си ученик.

— Изглежда сте накарали двете страни да се борят помежду си, за да се възползвате вие от това. Никога не сте имали намерение да споделите астрономическите печалби от урановото находище нито с Юкин, нито с АУРА. Искали сте ги само за себе си.

— Не и в началото. — Гурджиев държеше под око дулото на автоматичния пистолет. — Създадох АУРА, за да получа контрол над урановото находище, но доста бързо разбрах, че тя ще се провали най-вече защото Каркишвили се обърна срещу мен. Той раздели членовете на АУРА и тя стана неефективна. — Възрастният мъж сви рамене. — Затова реших да намеся „Ализарин“.

— Но е имало проблем — предположи Джак, — който на пръв поглед е бил непреодолим. И тук се появявам аз.

В този момент Гурджиев се засмя.

— Много съжалявам, че наредих на Влад да ви извади от строя — вие имате забележителен ум. Уникален — възхитено кимна той. — Познавам президента на Украйна Инган Улишенко, откакто беше младеж. Отидох при него с нашето предложение, но той видя в него само опит да му бъде отнета негова суверенна територия заедно с потенциалните печалби от нея. Отказа да повярва в опасността, надвиснала от страна на „Тринадесет“, Юкин и Батчук, и не ни позволи да купим земята.

Джак, който не беше насочил оръжието и не беше направил никакви заплашителни движения към Гурджиев, каза:

— Имали сте нужда от външен източник, който да потвърди онова, което сте му казали — източник, който да е извън всякакво подозрение и на когото Улишенко да не може да не обърне внимание.

— Американец във властта, близък до президента, но същевременно напълно аполитичен — добави Гурджиев.

— Някой, на когото Улишенко да се довери със сигурност.

— Никой друг не е по-подходящ от вас, господин Макклюр.

— Ето защо твоят дядо никога не би ме убил — обясни Джак на Аника. — Той има нужда от мен и така се случи, че и аз имам нужда от него. Ще се погрижа „Ализарин Глоубъл“ да получат урановото находище.

Беше се досетил за това решение, докато отмиваше зловещите останки на Батчук от лицето си. Опита се да се сети за някаква друга възможност, но това се оказа безполезно — мозъкът му подсказваше, че е открил единственото възможно решение. Макар то да не беше идеалното, а по собствената му преценка дори не беше и добро, за съжаление не съществуваше друг път, по който да тръгне. Джак се зачуди дали Гурджиев не се е досетил за това преди него.

— Споразумението с Юкин трябва да бъде подписано, президентът Карсън е категоричен по този въпрос, но ако той го подпише, Юкин ще навлезе в Украйна и ще използва съглашението, за да остане там. Това също не е приемливо. Ще говоря с Улишенко и ще му кажа за плановете на Юкин. Той няма да има друг избор, освен да продаде урановото находище на „Ализарин Глоубъл“. „Ализарин“ е международна корпорация, която Юкин не може нито да нападне, нито дори да докосне и така енергийните му планове в Украйна ще бъдат осуетени. Освен това сега той ще трябва да се придържа към споразумението, което ще подпише тази вечер със Съединените щати.

Джак се обърна отново към Гурджиев:

— В допълнение към покупната цена „Ализарин“ ще даде петдесет процента от всички печалби от находището на украинското правителство.

— Десет процента — отвърна Гурджиев.

— Не ме карайте да се смея. Четирийсет и пет процента или ще кажа на моето правителство какво сте направили. Те ще затворят „Ализарин Глоубъл“ като бунище за токсични отпадъци.

— Двайсет и пет процента или си тръгвам и ще оставя нещата да се развият така, както иска Юкин.

— Без аз да потвърдя на Улишенко за заплахата от страна на Юкин, надвиснала над неговата страна, вие и „Ализарин“ няма да постигнете нищо — отбеляза Джак. — Трийсет и пет и това е последното ми предложение.

— Съгласен! — Дядя Гурджиев му подаде ръката си.

— Джак, нали няма наистина да сключиш сделка с него? — изненада се Али.

— Нямам избор.

— Винаги има избор — настоя тя, — ти се ме учил на това.

— Не и този път. — Джак стисна ръката на Гурджиев и в този момент всички чуха свистенето на перките на спускащ се хеликоптер.

— Какво става? — попита Гурджиев.

— Кавалерията пристигна — отвърна Джак.

Точно както беше обещал Денис Пол.

От задната част на огромната, пищно украсена зала Джак наблюдаваше Али, която стоеше от едната страна на първата дама Лин Карсън. От другата й страна бе застанала госпожа Юкина, а президентът Карсън и президентът Юкин използваха специално изработените писалки за подписването на историческото руско-американско споразумение за сигурност. Али беше облечена в дълга сапфиреносиня рокля, в която изглеждаше много пораснала. Докато видеокамерите и фотоапаратите старателно запечатваха този важен момент, погледът на Джак се спря върху лицето на Юкин, светнало от задоволство и таен триумф, причината за който знаеха само той, Карсън и Али. След един час, когато по украинската национална телевизия излъчеха как дядя Гурджиев и президентът Улишенко съвместно обявяват, че едно парче земя в закъсалата икономически североизточна част на страната е продадено на „Ализарин Глоубъл“, държанието на Юкин щеше да се промени видимо. „Ализарин“ щеше да предостави трийсет и пет процента от печалбите си на Украйна и веднага щеше да започне да наема хиляди безработни граждани на работа в най-голямото ураново находище в Европа.