Эрик Ластбадер - Кървав сняг

— Налага се да тръгвам — каза той и неохотно се отдръпна от нея.

— Нека се срещнем утре — предложи тя — във фоайето на Болшой театър в осем без петнайсет.

След това си тръгна, изгубвайки се в гъстата тълпа от хора.

— Надявам се, че не съм уплашил приятелката ти — рече Едуард Карсън, — възнамерявах да я поканя на вечерята.

— Всичко е наред, сър. Не мисля, че тя харесва особено това място.

Карсън се огледа наоколо.

— И кой, по дяволите, би могъл да го харесва? — Той обви ръка около раменете на Джак. — Отново имам дълг към теб, за който никога няма да успея да ти се отплатя.

— Не е необходимо, сър.

— Задължен съм ти за толкова много неща — продължи президентът, — заслугите ти са не само към мен и Лин, но и към цялата страна. Проклет да съм, Джак — никой друг не би могъл да измисли начин да превърне това дяволско споразумение за сигурност в успех.

— Оценявам вярата ви в мен, сър. — На Джак не му се искаше да разговаря за успех, който включваше и обстоятелство, че дядя Гурджиев ще получи всичко, което иска.

Вместо това той се огледа наоколо и отбеляза:

— Не виждам генерал Брент.

— Няма и да го видиш. В момента го държим инкогнито и в пълна изолация на борда на „Еър Форс 1“. Министерството на правосъдието беше уведомено и ще се заеме с него, както би направило и с всеки друг сложен проблем, веднага щом се приберем у дома утре. — Усмивката на Карсън беше широка и по изключение в нея нямаше напрежение. — Тази вечер ще ядем, ще пием и ще се веселим и най-вече ще слушаме историите, които ще ни разкажете с Али за приключенията си в Украйна. Поне за тази вечер всички ние си заслужихме правото да забравим за трудностите на вчерашния ден и за онези, които може да ни донесе утрешният. — Той хвана ръката на Лин и кимна по посока на Али. — Какво ще кажеш да придружиш Али обратно до хотела — в апартамента ми всичко е приготвено и ни очаква.

Новият ден започна точно по същия начин, както беше завършил старият — със сняг. Президентската колона от автомобили се отправи към „Шереметиево“, където „Еър Форс 1“ беше зареден и ги очакваше. Джак, който седеше до Али в лимузината непосредствено след колата на президента и първата дама, очакваше с нетърпение да разпита генерала. Карсън му беше обещал един час насаме с Брент, преди някой друг да се опита да го разпитва. Президентът беше готов да даде на Джак едва ли не всичко, което поискаше.

— Съжаляваш ли, че се прибираш у дома? — попита Джак полушеговито.

— Всъщност съжалявам — отвърна Али.

Бяха стигнали до околовръстния път и наближаваха отклонението за летището. Снегът беше намалял и според последната метеорологична прогноза след около час от него нямаше да е останал и помен, но нощта се беше оказала студена и тъй като очакванията бяха, че през следващите два дни облачното време ще се задържи, тротоарите и пътищата щяха да си останат хлъзгави. Джак се замисли за Аника и за срещата им тази вечер в Болшой, на която нямаше да може да отиде. Беше й звъннал и й беше оставил съобщение на гласовата поща за промяната в плановете му. Предвиждаше се Карсън да остане още един ден, но графикът му внезапно беше променен заради затруднения, които срещаше Бен Хърт, новоназначеният организатор на парламентарната група в Сената, при контролирането на консервативното крило на тяхната партия.

— Америка ми липсва — каза тя. — А на теб?

— Ще ми се да бяхме останали по-дълго тук. — Джак погледна през прозореца към обвитата в мъгла Москва. — Исках да видя Болшой.

— Но не и с мен — усмихна се Али.

— Не, не с теб — усмихна се в отговор той.

Али остана мълчалива известно време, загледана в моторизираните полицаи, които съпровождаха тяхната лимузина.

— Може би тя ще дойде във Вашингтон, а може би ти ще се върнеш тук.

— Може би. — Той облегна глава назад, тъй като внезапно се бе почувствал много уморен. В момента, в който затвори очи, видя Ема. Той й се усмихна, но нещо не беше наред.

Али сигурно забеляза изражението му, защото каза:

— Не бъди тъжен, Джак.

— Не съм точно тъжен, аз…

Останалата част от думите му беше прекъсната от нейния вик. Той бързо отвори очи, за да види, че всичко наоколо се движи бясно. Президентската лимузина се беше подхлъзнала, най-вероятно върху тънък лед, и сега излизаше извън пътя. Автомобилът продължаваше да се върти, като мина през ивицата, разделяща двете платна, където се удари в нещо, заровено в снега. Лимузината се преобърна и се блъсна в един стълб. Електрическите жици се скъсаха, спуснаха се надолу като черни гарвани от леденото небе и удариха колата, изстрелвайки през нея мощен заряд.