Эрик Ластбадер - Кървав сняг

— Ти не би разпознал истината дори да дойде и да те захапе — възрази Гурджиев.

— Дядо ти беше този, който плетеше интриги, за да ни раздели. — Батчук не откъсваше поглед от Аника. — Той дори не ми позволяваше да се срещна с майка ти, докато вече не беше твърде късно и тя бе сгодена с Алексей.

— Не — извика Аника, — майка ми и баща ми се обичаха.

— Алексей я обичаше, в това не може да има никакво съмнение — поклати глава Батчук, — но що се отнася до Ники — не, тя мислеше, че обича Алексей, докато не се срещнахме. Тогава разбра истината. Макар да беше омъжена, ние се влюбихме безумно и нищо, никой не съществуваше вече.

— Онова, което ти казва, са глупости — обади се Гурджиев. — Той просто се опитва да оправдае постъпките си.

— Аника — продължи Батчук, — нашата любов беше тази, която накара Алексей да се почувства толкова застрашен. Ако това беше просто едно залитане, ако връзката ни е била чисто физическа, мислиш ли, че той щеше да се държи толкова безумно с нея? Не, също като нея и той знаеше, че любовта й към мен означава, че с техния брак е свършено.

— Ти го уби — извика Гурджиев. — Ти счупи врата на Алексей.

— Той не ми остави друг избор. Беше неконтролируем и нищо друго нямаше да го спре да не ме разкъса на парчета.

— Значи сега твърдиш, че си го убил при самозащита? — попита Аника.

— Да — кимна Батчук, — в това няма никакво съмнение.

Гурджиев направи още една крачка към него и вече изобщо не криеше враждебността си.

— И в същата тази нощ при самозащита ли изнасили дъщеря ми в мига, в който тя се прибра у дома, докато тялото на бедния й съпруг беше наблъскано в гардероба?

— Не съм извършил нищо такова! — Лицето на Батчук се напълни с кръв.

— Истина ли е? — Очите на Аника бяха пълни с ужас и ярост. — Изнасили ли майка ми в нощта, в която уби баща ми?

— Никога не съм я изнасилвал — отвърна Батчук, — никога не съм я докосвал, без тя да го иска, без тя да ме моли за освобождението, което мога да й донеса.

Аника го зашлеви през лицето с всичка сила. Енергията се надигна от долната част на корема й и през ръката достигна до върховете на пръстите й, оставяйки на лицето му отпечатъци, които в началото бяха бели върху червенината на кожата му, а миг след това станаха яркочервени.

Гурджиев продължаваше да се приближава, сякаш се готвеше да довърши Батчук.

— А как наричаш това, че открадна Аника от майка й — отново самозащита?

— Искаш да кажеш от теб. Аника никога не е била дете на Ники, тя беше твое дете и ти използва цялата си власт, за да стане така — озъби се Батчук. — Но въпреки това със сигурност беше самозащита. Взех я от теб, изтръгнах я от ноктите ти, защото тя е моя. — Той се обърна към Аника. — Ти беше зачената в нощта, в която убих Алексей Дементиев при самозащита. Беше зачената, след като той умря, в безумието на страстта, която майка ти и аз споделихме.

— Истина ли е това? — обърна се Аника към Гурджиев, нарушавайки смаяното мълчание. — Ти си знаел?

— Не разбрах веднага, естествено, че не.

Джак видя, че сега възрастният мъж беше преминал в самоотбрана, точно както целеше Батчук. Той рискува да хвърли един поглед на Али, която беше станала от стола си и сега стоеше съвсем близо до Гурджиев, сякаш за да го спре, ако се втурне да души Батчук. Беше очевидно, че тя беше изцяло погълната от психологическата драма, която се развиваше пред очите й.

— Но постепенно, с влошаването на психическото състояние на майка ти, започнах да имам известни подозрения. В началото помислих, че депресията й е вследствие на смъртта на Алексей, но после, след като месеците се превърнаха в години, все повече се убеждавах, че нещо друго я яде отвътре. Накрая, на петгодишнината от убийството на Алексей, успях да изкопча истината от нея — как в онази нощ се е прибрала у дома и открила, че там я очаква не мъжът й, а той, Ориел Батчук. Обезумях от ярост и мъка. Единственото, за което можех да мисля, беше как да му отмъстя. Бях заслепен до такава степен, че не осъзнах в колко дълбока депресия е изпаднала тя. В онази нощ останах с нея и с теб и тогава тя тихомълком си преряза вените в банята, докато ти спеше, а аз планирах своето отмъщение.

— Ето това е — заяви Батчук с нотка на триумф в гласа — същността на истинското зло.

Аника опря автоматичния пистолет в слепоочието на Батчук и каза:

— Отдръпни се, Джак.

— Аника — обади се Али, като се отдалечи от Гурджиев и застана до нея, — не го прави, той е твоят баща.