Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Така е — отвърна Мън, вперил поглед в китаеца. — И двамата не забравяме своите приятели и своите врагове.

Сийв издейства освобождаването на Дракона не без известни опасения. Вкарването на Питър Лунг Чън зад решетките му бе отнело толкова време и толкова хора бяха намерили смъртта си в преследването, че трябваше да призове на помощ цялата си решителност, за да подпише документите за временно освобождаване и разписката, с която лично гарантираше за арестувания. След това трябваше да се оправи с Даяна, която яростно възразяваше срещу излизането на Чън от участъка под какъвто и да било предлог. Тя с право отбелязваше нередността на подобно действие, да не говорим за опасността, която то криеше за Сийв.

— Поне вземи със себе си подкрепление — бяха думите й, когато осъзна, че губи спора.

Сийв поклати глава.

— Дракона каза, че трябва да сме само двамата.

— Това е клопка, шефе. Нима не виждаш…

— Бил ли е някой във връзка с него, откакто го арестувахме? — попита Сийв. — Никой. Той е в ръцете ни и го знае. Работата му е спукана и докато продължава да вярва, че ако не ни сътрудничи, сестра му ще пропадне заедно с него, ще бъде послушен като дресирано кученце. Тя е най-близкият му човек, Даяна. Сама разбираш, че няма да направи нищо, с което да изложи на риск нейната сигурност.

— Надявай се — каза тя раздразнено. — Известно ли ти е, че нарушаваш почти всички правила, на които някога си ме учил?

— Не ги нарушавам — отвърна с усмивка Сийв, — а само леко ги нагаждам към ситуацията.

Докато го гледаше как отива към килията на Дракона, за да го изведе, Даяна се запита дали той си дава сметка колко много се е променил. Нещо сякаш го бе обладало след смъртта на брат му. Тя със сигурност знаеше, че това не е същият Сийв Гуарда, когото бе познавала допреди два дни. Какво беше станало с него? Какъв загадъчен, незабележим за нея знак бе видял на мястото на престъплението? Не можеше да си представи и това я плашеше.

Тя винаги бе гледала на Сийв като на нещо непоколебимо и твърдо като скала, като олицетворение на самия Закон. А според нейните разбирания Законът беше неизменим. Какво щеше да стане сега с нейния свят, с представите и за добро и зло, щом този Закон можеше да се нагажда, както се бе изразил Сийв, без да се наруши?

Прииска й се да се затича след него, да го спре и да го разтърси, докато най-сетне осъзнае какво върши. Но точно в този момент по факса започнаха да пристигат материалите от полицията в Ню Канаан.

Сийв изведе Питър Лунг Чън от участъка, свали го по стълбите и го бутна в своя буик без полицейски опознавателни знаци. В колата незабавно го прикова с белезници към седалката.

— Смяташ ли, че е необходимо? — попита Чън.

— Не се опитвай да ми пробутваш номера — каза Сийв, като палеше мотора. — Мисли за сестра си и за това какво ще стане с нея, ако тая работа излезе въздух под налягане.

Чън отпусна глава върху облегалката.

— Ще получиш каквото искаш — каза той уморено. — Само остави сестра ми на мира.

Дракона насочи Сийв по Трето авеню, което след това премина в улица Бауъри 35 35 Улица в Долен Манхатън, известна като „дъното“ на Ню Йорк — Б.пр. . Когато наближиха площад Сейнт Джеймс, той каза:

— Спри някъде тук.

Сийв сви встрани и паркира до бордюра. След това свали козирката на предното стъкло, върху която беше закачена емблемата на нюйоркската полиция. Накрая махна белезниците на Чън, но когато той посегна към дръжката на вратата, го спря с ръка и му показа служебния си револвер, скрит в раменния кобур под сакото.

— Помни, че това е тук — каза той, като потупа ореховата дръжка. — Знай, че по-скоро ще ти пръсна черепа, отколкото да те оставя да ми избягаш.

Сийв безуспешно се опитваше да разгадае изражението на китаеца. Добре съзнаваше, че Чън вижда силното му желание да залови кръстника на Чайнатаун. Това бе слабост, която не бе в състояние да прикрие, и този факт го тревожеше. Лунг беше човек, който цял живот си бе изкарвал прехраната на гърба на чуждите слабости и за миг Сийв се замисли как ли ще се възползва сега от неговата.

Пресякоха улицата, минаха през някакъв безистен, вонящ на анасон и сурова риба, и излязоха на Елизабет стрийт, където свиха наляво. След това Чън продължи да води надясно по Байърд, наляво по Мот и отново наляво по Пел стрийт, покрай Църквата на Преображението.

Когато стигнаха Дойърс — стара, тясна уличка, която по половината си протежение имаше силен ляв наклон, Сийв спря Чън.