Эрик Ластбадер - Френска целувка

Известно време той бе убеден, че бавно, като че ли през порите си, се прониква от личността на мъртвия си брат. Това все пак щеше да е сравнително разбираемо и би представлявало добра идея за литературно произведение. Но след онази нощ в конюшнята той знаеше, че истината е много по-сложна, така, както животът е далеч по-сложен от която и да е художествена творба.

При вида на дулото, насочено в Трангх, в съзнанието на Крис изникна момчешкият спомен за елена в прицела на карабината му. Животното газеше през снега; от ноздрите му струеше пара, породена от допира на топлия му дъх с мразовития зимен въздух. Той усети пръста на Тери върху своя, почувства натиска, принудил го да дръпне спусъка против волята си.

Трангх беше като този елен и Крис знаеше, че ако допусне той да умре, онова, в което се бе превърнал, щеше да остане безвъзвратно скрито от него. Тогава някак си и Тери щеше да си отиде завинаги и той никога нямаше да може да му каже сбогом.

Крис бе започнал това търсене, за да разбере кой и защо бе убил Тери, но то се бе превърнало в нещо много по-значимо и всеобхватно — в пътешествие към един дом, който той никога не бе подозирал, че притежава, а още по-малко бе вярвал, че някога ще открие.

Пръстът на Мило вече обираше спусъка, когато Крис изтръгна пистолета от ръката му.

„Ти няма да умреш“, бе казала Ма Варада на Мън и се оказа права. Подпомогнат от влиятелните приятели и значителните средства, които притежаваше в Бангкок, той слезе от самолета на френска земя. Но не в Ница, а в Париж, защото по думите на Ма Варада именно тук се намираше Магьосника.

Париж или Ванс, за Мън нямаше никакво значение. Той вече не чувстваше Франция като свой дом. Съзнанието, духът му, бяха изцяло погълнати от Саджаинг. Само с цената на огромно усилие бе успял да се откъсне от този град на молитвите.

Ако не беше Магьосника, нищо не би могло да го накара да се върне. Докато минаваха през митническия контрол, той огледа Ма Варада. Тя бе облечена и елегантен костюм от коприна и лен, който си беше поръчала в Бангкок. Косата й бе подстригана късо, по последна мода. Носеше обувки и чанта от змийска кожа, а на лявата й китка имаше чифт преливащи се зелени гривни. Макар да беше доста след полунощ, тя имаше същия свеж вид, както и при качването си в самолета в Бангкок. Изглеждаше направо невероятно, че това е същата жена, която Мън бе спасил от изтезанията на генерал Киу.

— Не се притеснявай за такси — рече тя, когато отминаха всички формалности. — Обадих се на един приятел да докара колата ми пред летището.

Колата се оказа ситроен с подобрен двигател. Ма Варада шофираше твърдо и много бързо. В този час на нощта движение почти нямаше. На няколко пъти, когато взимаха забоите на околовръстното шосе, Мън трябваше да се хваща за дръжката над вратата. Пред тях лежеше Париж — нежна, очакваща жена, обвита в пайети от светлина.

Влязоха в града през Порт дьо ла Мюет и поеха на изток по авеню „Ани Мартен“. Намираха се в Шестнайсети участък — предимно жилищен район, който през последните години бе станал твърде изискан.

Ма Варада зави надясно по улица „Шефе“ и заобиколи, за да стигне до малкия площад „Петрарка“. Трябваше да спрат дотук, тъй като по-нататък започваше частна алея, преградена с бариера. Тя паркира ситроена до бордюра пред триетажна ъглова къща с доста строга неокласическа фасада, изградена от масивен бял камък. Вторият етаж се отличаваше с малък, но богато украсен балкон от ковано желязо. Две овални прозорчета охраняваха като всевиждащи очи разположената дълбоко в стената входна врата. В светлината на уличните лампи фасадата се извисяваше подобно на фар или на риф. Мън се запита кое от двете щеше да се окаже в действителност.

Когато излязоха от колата, Мън забеляза, че ако не бяха няколкото нови жилищни блока наоколо, от горните етажи на къщата би се откривала гледка към площад „Трокадеро“. На три преки от тях беше гробището „Паси“, където героите от войните спяха вечния ся сън.

— Магьосника е тук — рече Ма Варада.

Мън беше слаб и уморен. Знаеше, че моментът не е подходящ за решаващ сблъсък е Магьосника. Раната му заздравяваше бързо, което Ма Варада отдаваше на отварата на слепеца, но той все още бе далеч от пълното възстановяване. Пораженията на вътрешните тъкани и мускулите бяха значителни и само времето можеше да ги излекува окончателно.

Но той знаеше също, че времето не е нещо, с което разполага. Не и когато ставаше дума за Магьосника. Той трябваше да бъде спрян още сега, преди „Гората от мечове“ да се е оказала в ръцете му. Преди да е придобил господство над опиумните вождове. Преди да е завладял напълно Шан. Той вече притежаваше значителна власт в платото. По някакъв начин бе успял да привлече на своя страна адмирал Джъмбо, а напълно възможно бе същото да важи и за Киу, въпреки многословните нападки на генерала, срещу него. Сега Мън виждаше, че Магьосника и Тери са имали един и същи план — да обединят всички опиумни вождове. Но целите, за които всеки от тях смяташе да използва тази огромна власт, бяха толкова различни!