Эрик Ластбадер - Френска целувка

— И тя самата е убивала — рече Крис. — Нейният братовчед Мън я е обучил и тя е убила, за да го защити. Мисълта за това, което е сторила, не спира да я измъчва.

— Горкото ми дете. — Мило поклати глава. — И вие смятате, че това променя нещата? Не, не. Дори тя да може да ми прости стореното, аз никога няма да си го простя. Каквото и покаяние да си наложа, то не ще изчисти кръвта от ръцете ми. Нямам друг избор, освен да продължа по пътя, който сам съм си начертал.

— Разбира се, че имате избор.

— Вие не знаете нищо, момчето ми. Не друг, а аз съм виновен за смъртта на вашия брат. Той притежаваше третата и последна част на „Гората от мечове“. Чували ли сте за нея?

— Сутан ми е разказвала.

Мило изсумтя.

— Вероятно ви е говорила за мистичната страна на въпроса. Но практическото приложение на тези оръжия все още не е напълно изяснено. Много е вероятно те да са единствената сила, способна да обедини всички опиумни вождове от Златния триъгълник под знамето на един човек. Можете ли да си представите какво означава това?

— Пари и власт — отвърна Крис. — Това, към което всички се стремим, включително и вие, мосю Воже.

— Не! — почти изкрещя Мило. — Вие или се заблуждавате, или дъщеря ми ви е подвела. Тя никога не е разбирала нито мен, нито мотивите ми. Аз исках единствено свобода за камбоджанския народ, окончателен разрив с колониализма, наложен му от моите жестоки и безразсъдни сънародници… както и от вашите.

— И затова сте превърнали: интелектуалците в радикали и сте им продали оръжие.

— Нямах друг избор! Нима не разбирате? Нещата бяха отишли твърде далеч, за да се постигне нещо е убеждение. Отпечатъкът на колониализма в съзнанието на управляващите беше толкова дълбок, че въоръжената сила оставаше единствената възможна алтернатива.

— Но резултатът, мосю Воже, беше същински геноцид. Вие развързахте ръцете на Пол Пот. Колко камбоджанци бяха безжалостно избити заради вас?

Мило потрепери и Морфея го обгърна с ръце.

— Всяка нощ, — каза той, — аз ги, сънувам… сънувам смърт. От къде можех да знам, че ще излезе така? Как можех да предвидя, че Салот Сар ще се превърне в чудовище в човешки образ?

— Историята щеше да ви го покаже — рече Крис, — ако си бяхте направили труда да погледнете в нея. Не теориите водят човечеството, а алчността. Колкото и благородни цели да си поставят философите, жаждата за богатство и власт винаги надделява над техните учения.

— Но аз проповядвах единствено пътя към свободата — каза отчаяно Мило. — И досега не мога да проумея какво се случи.

Крис се запита дали всички теоретици от този род в човешката история са били така дълбоко заблудени.

— Преди малко казахте, че сте виновен за смъртта на Тери. Вие ли наредихте да го убият?

— Ако беше така — попита Мило, — бихте ли могли да ми простите?

— Вие ли наредихте?

— Не. Смъртта му беше нещастен случай.

— Ами убийствата на Доминик Гуарда и Ал Де Кордия? А покушението срещу самия мен?

Мило го гледаше неразбиращо.

— За какво говорите?

В мъглявата светлина бе трудно да се долови изражението на лицето му.

— Мосю Мабюс — Трангх — уби Доминик и Ал де Кордия по същия начин, както и Тери: отряза им главите. След това, в Ню Йорк, нахълта в дома ми и едва не стори същото с жената, която беше с мен.

— Какво става тук? Никога ме съм му нареждал…

— Но сте работили заедно с Тери по контрабандния канал, нали?

— Да съм работил с него ли? Не. Ние бяхме, тъй да се каже, лоялни конкуренти в един и същи бизнес до момента, в който се свързах с групата на мосю Логрази.

— Вашите работодатели?

— Да. Отначало бях убеден, че са от Мафията. Но после, чрез подслушвателното устройство, което поставих в дома на Логрази, разбрах, че това е само маскировка, зад която се крие ЦРУ.

— ЦРУ е замесено в контрабанда на наркотици?

— Да, защо, учудва ли ви? Те се занимават с този бизнес още от войната във Виетнам. През 1969-та сключих сделка с двама техни представители, с които се срещнах в Ангкор Ват. Единият от тях се наричаше Магьосника. Другият беше вашият брат Тери.

— О, Господи! — Крис затвори очи и усети, че му се вие свят.

— Но, момчето ми, аз мислех, че знаете. Все пак, вие сте единственият му брат.

— Никога не съм знаел… нищо. — Цялата чудовищност на тези думи изведнъж се стовари върху него. Той се почувства уморен и толкова тъжен, че му се доплака. Пое си дълбоко въздух, подреждайки с огромно усилие мислите си.

— Казахте, че сте сключили сделка с Магьосника и Тери. Предполагам, че са купили вашия канал за доставка на хероин.