Эрик Ластбадер - Документът Катей

Гласът на бащата прогърмя в съзнанието му с гръмотевична сила:

— Значи трябва да избързаш и пръв да ги унищожиш!

Близо седмица след сватбата Филип се срещна с генерал Хадли в уединението на храма Мейжи Джинжа. От всички страни ги ограждаше парка Йойоги, пуст и някак тъжен в разгара на зимата. Мейжи Джинжа, един от хилядите шинтоистки храмове в Токио, е бил построен през 1921 година в чест на император Мейжи. Архитектурата му представляваше странна смесица от стилове — гръцки, близкоизточен и далекоизточен.

— Нямаше смисъл да идваш в кабинета ми — каза генералът. Среща в щабквартирата на ЦРГ, разбира се, беше изключена. — Дай да се поразходим.

Изкачиха широките каменни стъпала и се насочиха към колонадата над входа на храма.

— Открихте ли източника на информацията за Ямамото, Накажима и Годо? — попита Филип.

— Да — леко въздъхна Хадли. Бузите му розовееха, гладко избръснати. Изглеждаше като човек, който ходи всеки ден на масаж. — Информаторът на Силвърс се казва Дейвид Търнър.

Филип изчака двете японки с черно-жълти кимона, които бавно минаха край тях и изчезнаха във входа на храма. Помежду им се поклащаше снежнобяло „оригами“, което щяха да положат пред духа — покровител на храма, за да го уверят в искреността на молитвите си.

— Дейвид Търнър е един очилат книжен плъх и нищо повече — каза той. — Какво общо може да има един адютант със строго секретните материали на ЦРГ? Не виждам смисъла…

— Не знам — сви рамене Хадли. — Като ръководител на разузнавателната централа в Далечния изток Силвърс има свободата сам да подбира методите за събиране на информация. И честно ще ти кажа, синко, че никой във Вашингтон не го е грижа за това. Те са прекалено заети да се бият с Берия и неговото НКВД — Хадли имаше предвид Лаврентий Берия — човека, когото Сталин посочва за наследник на основателя на съветското разузнаване Феликс Дзержински. След още няколко години НКВД се превръща в КГБ. — Според наши сведения вътре в НКВД действа специална централа, която подготвя агенти за дългосрочна работа на територията на САЩ. За съжаление все още не можем да убедим президента, че такава централа наистина съществува, да не говорим за пряка заплаха на нашата национална сигурност…

Генералът насочи поглед към голите клони на дърветата и тихо продължи:

— Проблемът е, че в правителството има хора, които продължават да гледат на руснаците като на наши героични съюзници от времето на войната. Това не е нещо ново. Патън и Макартър вече години наред предупреждават за руската заплаха, но няма кой да ги чуе. През войната наистина бяхме принудени да си сътрудничим с руснаците. И те се биха като истински тигри, никой не може да отрече това. Но на даден етап сме длъжни да погледнем в перспектива. Нямам никакви съмнения, че руснаците вече са го сторили.

Но Филип никак не се интересуваше от руснаците и тяхното НКВД, поне за момента.

— Ако искам да постигна някакъв напредък, би трябвало да разкрия източниците на Дейвид Търнър — каза той.

— Доколкото разбирам, времето ти е съвсем малко — погледна го генералът. — Джонас вече бил готов с плановете за ликвидацията на Дзен Годо. А когато те получат одобрение, ти ще трябва да ги изпълниш на практика.

— А вие не можете ли да ги забавите?

— Не, синко. Направих каквото можах, без да предизвиквам любопитство. Нямам право на неограничена намеса в дейността на ЦРГ.

Филип си помисли за двете японки, които се клатушкаха към вътрешността на храма като двойка косове. Изведнъж му се прииска да споделя тяхната вяра, да ги последва и да помоли духа на Шинто за просветление. На съвестта си вече имаше две убийства, които по всяка вероятност щяха да се окажат излишни. Не би могъл да понесе и трето.

— Ако все още се безпокоиш, че работиш въз основа на подхвърлена информация, най-добре ще е да поставиш този Търнър под неотстъпно наблюдение — обади се Хадли. — Това е единственият начин да разбереш къде ходи и с кого се среща.

А Филип се срещна с Мичико.

Ед Портър, сътрудникът на ЦРГ, често посещаваше Фурокан — една баня в Чиода. Там ходеха и доста от висшите американски офицери, тъй като заведението се намираше само на две пресечки от императорския дворец и съвсем близо до щаба на окупационните войски.

Харесваха я, защото обслужването се извършваше от японки, обучени в съответствие със старите традиции. Броени минути след като се отпусне в опитните им ръце, всеки мъж изпитваше чувството, че е цар.