Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Но ако се окаже, че разузнавателните му сведения са фалшиви?

— Имаш ли доказателства за подобни подозрения, синко? — присви очи генерал Хадли.

Филип извади писмото на Шигео Накажима и му го подаде.

— Не чета японски — въздъхна генералът, хванал листа хартия наопаки.

— Това е писмо — отвърна Филип и го постави правилно в ръката му. — От Накажима до Арисава Ямамото. Става въпрос за чертежите на нов модел самолетен двигател, които Ямамото имал намерение да ни предаде. Един военнопрестъпник, укриващ се от американското правосъдие, едва ли би постъпил така…

Генерал Хадли отпи глътка шампанско и сви рамене:

— Може би Накажима е искал да използва тези чертежи като основа за пазарлък…

— Не мисля така — поклати глава Филип и пръста му се заби в редиците стройно изрисувани йероглифи. — Тук не се споменава нищо от този сорт. Освен това Накажима споменава името на Дзен Годо — близък делови партньор както на него самия, така и на Ямамото. Казва, че тримата са набелязани от нещо, което нарича Джибан.

— Какво значи то? — свъси вежди Хадли.

— Не зная — призна Филип. — На японски Джибан означава малка, обикновено политическа организация… Някаква група…

— И според теб тази група е дала знак на Ямамото и Накажима, че срещу тях се готви покушение, така ли?

— Да — кимна Филип. — Освен това вече съм сигурен, че тези двамата плюс Дзен Годо съвсем не са военнопрестъпниците, за които иска да ни ги представи поверителната информация на Силвърс. По-скоро те са политически врагове на този Джибан, които трябва да бъдат отстранени. Какъв по-добър начин за това от услугите на ЦРГ, която има официално поставената задача да накаже недостъпните за военния трибунал престъпници? Перфектното убийство: наемаш хора да извършат престъплението вместо теб, при това те са дълбоко убедени, че служат на правосъдието!

Хадли се замисли върху думите на Филип.

— Накажима и Ямамото вече са ликвидирани — промълви след известно време той. — А какво ще стане с Дзен Годо?

— Той е следващият в списъка — отвърна Филип. — Сър, на съвестта ми вече тежат две убийства! Не искам да извърша и трето!

— Това го прибери — рече генерал Хадли и посочи с пръст писмото на Накажима. После впи изпитателен поглед в очите на зет си: — Я ми кажи защо не сподели своята информация с никого от ЦРГ?

— Не знам — поклати плава Филип. — Цяла нощ си задавам този въпрос. Вероятно ме е възпирал инстинктът…

— Ясно — рече Хадли. — Доверието е най-трудната за откриване стока в този живот, а? — като бивш строевак той изпитваше огромно уважение към инстинктите и предчувствията на своите бойци. — Ще се опитам да открия източника на информацията, с която борави полковник Силвърс. Но докато това стане, ти си длъжен да изпълняваш заповедите на своите командири. Това трябва да ти е ясно — усмихна се, плесна Филип по рамото и вдигна чашата си: — Сега нека се повеселим. Пия за теб и дъщеря ми! Нека Бог ви дари с дълги години щастие!

Дзен Годо сляпо вярваше, че винаги трябва да стои с гръб към слънцето. В бизнеса и в боя, в буквален и в преносен смисъл. Наблюдавай враговете си, но не позволявай те да те виждат ясно. Когато враговете не те виждат добре, те не могат да атакуват. А ако все пак го сторят, успехът им е под съмнение.

Тази философия Дзен Годо беше усвоил от баща си — човек, който никога не беше повишавал глас, нито пък беше казал лоша дума на някого. Въпреки това той беше безкомпромисен бизнесмен, който не се спираше пред нищо за постигане на целите си. Много хора се бяха разорили и умрели след светкавично проведените от него поглъщания и изкупуване на компании, но никой от живите не можеше да го обвини в нищо.

Дзен Годо много обичаше баща си и всяка седмица разговаряше с него. Беше убеден, че ще изпитва синовен дълг и преклонение до последния ден на своя живот, независимо от факта, че баща му вече го нямаше на този свят.

Изправен пред фамилната гробница, Годо запали ароматични пръчици, склони глава и започна дългата будистка молитва за упокой. Изчака необходимото време, после проговори на баща си. Вероятно тишината и спокойствието наоколо бяха източник на неговото вдъхновение. Или по-скоро присъствието на духа на баща му. Присъствие, което витаеше във въздуха.

— Татко — промълви той. — Аз съм обкръжен от врагове.

„Синко, отекна в съзнанието му гласът на бащата, обърни обратно монетата на успеха и ще видиш образа на врага върху нея.“

— Те вече убиха Ямамото-сан и Накажима-сан, татко. Сега искат да унищожат и мен.