Эрик Ластбадер - Документът Катей

И съответно се беше отдал на тази идея. Последните три години от живота си прекара в лагерите за обучение на пилоти камикадзе. Дзен Годо все още носеше в душата си предсмъртните строфи на своя син:

Ямато беше древното, поетично име на Япония, същото име носеше и специалната военновъздушна част „Токотай“, в която служеше Тетцу. Умря на двадесет и две години.

Тетцу сляпо вярваше в „Шококумин“ — децата на новоизгряващото поколение. Често цитираше на баща си думите на героя от войната вицеадмирал Ониши, превърнали се в легенда: „Божественият вятър ще се пробуди от чистотата на младостта.“ Момчето живееше единствено с идеята за „ямато-дама-шии“ — извисяването на японския дух. В последните дни на войната, когато отчаянието изпълваше атмосферата с плътността, с която я изпълваха американските бомби, много хора започнаха да вярват, че „ямато-дама-шии“ е онова единствено оръжие, което може да донесе победата.

Дзен Годо често ходеше в семейната гробница и палеше ароматични пръчици. После усърдно се молеше за своите мъртви, опознавайки до дъно агонията на недостижимите идеали.

Когато мислеше за неосъществимите мечти и екзалтираното поведение на „ямато-дама-шии“, пред очите му неизменно се появяваше лицето на Козо Шина. По това време Шина беше един от най-влиятелните министри в МТП, Министерството на търговията и промишлеността. Благодарение на неговите машинации това министерство успя да запази, а дори и да разшири, изключителното си влияние в бюрократичното управление на следвоенна Япония. Шина беше ръководител на група фанатични и предани на традициите висши чиновници, които направиха немалко за новия образ на държавните институции.

Шина работеше всеотдайно, а често дори фанатично за авторитета на новото МТП. Заобиколил се с внимателно подбрани чиновници от бившето министерство на военните доставки, които, подобно на него самия, бяха с висше военно образование, той направи всичко възможно да им осигури широко поле на работа. Възползвайки се от суматохата през първите дни и седмици на американската окупация, Шина успя да прочисти досиетата на всички свои сътрудници. В резултат тези хора станаха недосегаеми за военните трибунали и съзнаваха, че дължат честта, а вероятно и живота си, именно на Шина.

Японците извлякоха поука от тежките унижения, на които бяха подложени от окупационната армия. Особено Шина, който побесня от натрапената нова конституция до такава степен, че се закле пред боговете да отмъсти на врага.

В МТП той прибегна до услугите на системата „принцип и практика“. „Татемае“ и „хоне“. Според каноните на японската бюрокрация това означаваше провеждане на една особена, двойствена линия на поведение. „Татемае“ — принципът, се използваше при преговорите с окупационните власти. „Хоне“ — практиката, означаваща приложение на постигнатите договорености, се договаряше на четири очи между висшите японски служители и означаваше съвсем други неща.

Успехът на тази политика беше огромен. Шина се сдоби с авторитет, на който не беше се радвал дори в предвоенните години. Но не можеше да му се радва, тъй като в душата му продължаваха да бушуват унижението от военното поражение и искрената омраза към окупаторите.

Филип работеше само нощем, това отдавна вече се беше превърнало в традиция. Така беше научен, така работеше най-добре.

Джонас беше паякът, плетящ изключително сложните си мрежи. Филип слагаше последните щрихи на неговите планове, изваждаше ги от областта на теорията и ги правеше физически изпълними. А след това ги реализираше на практика. Двамата бяха великолепен екип.

Джонас избра нощта пред новолунието. Но тя се оказа толкова ясна, че Филип реши да изчака неизбежната мъгла, появяваща се над града заедно с изпаренията. Две денонощия по-късно мъглата наистина се спусна, при това толкова гъста, че дори автомобилните фарове не можеха да проникнат на повече от метър — два.

Токио все още беше полузатъмнено, осветление липсваше дори в кварталите, останали незасегнати от бомбардировките. Парковете, естествено, тънеха в непрогледен мрак.

Втората жертва в списъка им беше Шигео Накажима. Първата — Арисава Ямамото, вече замина по реда си. Зад волана на камиона, който го прегази, седеше Филип. Според разузнавателните данни на полковник Силвърс по време на войната Ямамото е бил началник на лагер за военнопленници в Минданао, получил печална слава с изключително високата смъртност на своите обитатели. Ямамото обичал лично да измъчва затворниците. Онези, които не издържали на изтънчените му похвати, просто били разстрелвани. Останалите били подлагани на адски мъчения.