Эрик Ластбадер - Документът Катей

Годо и малка група избраници преминаха курс на специално обучение, след което бяха пръснати из цялата страна. Годо получи назначение в Управителния съвет на токийската градска полиция.

По-късно, според сведенията на Силвърс, Годо бе станал началник на „Токо“ — идеологическата полиция. Това подразделение било създадено специално за борба с антимилитаристично настроените елементи в цялата страна, правителството искало да се застрахова стопроцентово срещу създаването на нелегални движения и саботажни групи. За такива елементи били считани комунистите и техните симпатизанти.

Офицерите от „Токо“, поради характера на своята дейност, се радвали на почти неограничена власт. Били в състояние да вършат каквото пожелаят, отговорността им пред по-висшестоящите била напълно формална. Назначавали ги директно от Токио, областните полицейски шефове нямали правото нито да ги уволняват, нито дори да им налагат наказания. На практика ставало обратното — човекът на „Токо“ давал заповеди, а полицейските шефове ги изпълнявали.

Най-добрите бивши офицери на „Токо“ — такива като Дзен Годо, се възползвали от широките си връзки във всички етажи на властта и отлично се подготвили за наближаващата капитулация на Япония. И след войната, за разлика от много други служители на властта, тяхното положение станало още по-добро. В качеството си на вицепрезидент на една от трите държавни банки Дзен Годо се превърнал в една от най-могъщите фигури на следвоенна Япония. Той бил сред тези, които определяли новата икономическа политика и отпускали щедри държавни заеми на определени компании. Съответно тези компании станали напълно зависими от банките и изпълнявали всички техни инструкции. Банките постепенно концентрирали в ръцете си цялата икономическа власт и на практика се превръщали в наследници на мощните „дзайбацу“ — традиционните семейни търговско–промишлени конгломерати. Скоро в ръцете им попаднали всички концерни, които имали шанс да вдигнат на крака следвоенната икономика на страната.

Дзен Годо притежаваше и още едно важно за всеки японски бизнесмен качество — владееше безупречно „канрьодо“ — изкуството на бюрокрацията. То се усвоява толкова трудно, колкото и всяко от традиционните бойни изкуства — например айкидо (изкуството на ръкопашния бой) или пък кендо (изкуството на боя със саби).

Само японецът е в състояние да издигне една прозаична дейност на ниво, което я превръща в изкуство. И именно затова бюрократът на нова Япония е това, което в древността е бил самураят. По ирония на съдбата възходът на японската бюрокрация беше пряко следствие от американската окупация. Ликвидирайки военния елит и осакатявайки жестоко „дзайбацу“, генерал Макартър създаде такъв огромен вакуум във властта, че незабавното му запълване беше просто задължително.

В икономическия сектор, имащ задачата да възроди Япония след войната, този вакуум естествено се запълни от бюрокрацията.

Дзен Годо научи за смъртта на Арисава Ямамото от вестниците и сериозно се обезпокои. Всички без изключение поддържаха становището, че тази смърт се дължи на нелепа случайност, но Годо беше на по-друго мнение. Нещо във времето и мястото на нещастието не съвпадаше. От дълги години беше близък приятел и делови партньор на Ямамото, който беше собственик и президент на самолетостроителна компания със същото име. В сътрудничество с „Накажима Еъркрафт“ беше създавал двигатели за известните японски изтребители „Зиро“ и това му беше донесло огромни печалби по време на войната. И той, подобно на самия Дзен Годо, не изпитваше неприязън към американците. Двамата бяха сред малцината, които не одобряваха включването на страната в преките бойни действия. Не го показаха открито, хора като тях нямаха друг избор, освен да служат на своя император. Но дълбоко в сърцата си посрещнаха края на войната с огромно облекчение. И тръпнеха от нетърпение да се заемат с новото изграждане на родината си.

Само преди седмица Ямамото се срещна с Годо и сподели, че има намерение да предаде на американците чертежите на новия реактивен двигател, върху който неговите конструктори бяха работили в последните месеци на войната.

А сега Ямамото е мъртъв. Прегазен от камион, както пишеха вестниците. Но Дзен Годо не вярваше на репортерите. Смъртта настигна Ямамото в много удобно за враговете му време. А неговите врагове бяха врагове и на самия Дзен Годо. Могъщи и добре организирани, с достатъчно средства и търпение. „Затова трябва да внимавам, реши в себе си той. И на всяка цена да открия истинските причини за смъртта на своя приятел.“