Эрик Ластбадер - Документът Катей

Започна да се бори с ръце, използваше ноктите си. Опита се да докопа окото, вътрешната част на брадичката, основата на врата… Нищо. Блокировката на противника беше на висота. Почувства как вътрешните й органи се отпускат и отчаяно си помисли: „Господи, нима ще умра?“

Майкъл рязко се събуди. Стори го не благодарение на слуха си, а на някакво остро вътрешно чувство, пронизало слабините му. Нещо се беше промъкнало дълбоко в спящото му съзнание и беше издало командата събуждане.

В рамките на стотна от секундата беше на крака и прекосяваше абсолютната тъмнина на стаята. Извади от шкафа катаната — своята дълга японска сабя, стисна ръкохватката и безшумно, както си беше гол, излезе на площадката. Инстинктът го накара да подмине стаята на Одри без всякакво колебание. Вратата беше открехната, но той знаеше, че сестра му не е там, и дори не надникна.

Спусна се по стълбите към хола. Стъпваше странично с босите си ходила, придвижването му беше абсолютно безшумно. Стискаше катаната е две ръце, острието й беше насочено надолу и встрани. Напредваше по правилата на бойните изкуства — с лявото рамо напред. Пръстите му, свити в юмруци около дръжката на сабята, бяха в такова положение, че лесно можеше да ги използва за защита от внезапно нападение.

Без „сангаку“ си нула , казваше Цуйо. Дисциплина, концентрация, мъдрост. Трите съставни части на „сангаку“. Липсва ли ти някое от тях, не можеш да постигнеш нищо. Можеш да се научиш да въртиш сабята, да финтираш, да убиваш. Но пак ще бъдеш нула, защото духът ти няма да е на необходимата висота. Силата ти ще намалее и ще дойде времето, когато ще бъдеш посечен. Не от сабята на противника, а от превъзходството на духа му. Оцеляването е невъзможно без мъдростта на истината. Това е основната част на „пътя“.

Дисциплина, концентрация, мъдрост.

Това бяха качествата, извикани на живот в момента, в който Майкъл зае позицията „колело“. Основната, базисната позиция на „тай“, позволяваща му да върти сабята във всички възможни посоки. В школата „Шинкаге“ „колелото“ се считаше за отбранителна позиция.

Изправен в долната част на стълбите, той видя открехнатата врата на кабинета. Дисциплина, концентрация, мъдрост. В ушите му ясно прозвуча резкият, почти нечовешки глас на Цуйо, очите му видяха стиснатите, едва помръдващи устни. Отново чу дрезгавия някак механичен глас на стария сенсей: Само едно нещо ти е необходимо, преди да започнеш боя — трябва да забравиш значението на живота и смъртта. Душата ти трябва да бъде чиста и спокойна, нищо не бива да нахлува в нейните дълбини. Успееш ли, ти не само ще победиш, но и ще бъдеш истински майстор на меча.

Преодоля разстоянието стъпка по стъпка, бавно и внимателно. Прекоси трапезарията и се приближи до вратата на кабинета. През отвора подухваше свежият нощен ветрец. Вътре беше далеч по-тъмно както от хола, така и от трапезарията.

Напрегна слух. Тихите, едва доловими звуци бавно се подреждаха в съзнанието му и се превръщаха в нещо познато. Пъшкане и напрягане на мускули, характерни за ръкопашния бой. Майкъл си спомни за крадеца, заради който баща му беше наредил да се монтират охранителни прожектори. Понечи да остави сабята си и да се намеси в битката с голи ръце.

Кракът му се вдигна и безшумно стъпи на прага. И нещо изведнъж го спря. Почувства ясно излъчването на неизвестния нападател. Беше сигурен, че онзи, който се бори с Одри във вътрешността на кабинета, също носи катана.

Затваряйки съзнанието си за шока от това разкритие, той бавно и абсолютно безшумно пристъпи в кабинета. Но въпреки това присъствието му моментално беше засечено.

В ушите му сякаш изграчиха ято лешояди, лампата на сантиметри от гърдите му се пръсна, разсечена на две. „Одри, проплака съзнанието му. Къде си, Одри? Жива ли си? Или вече…“

Усети невероятната близост на невидимото острие, рязко се втурна напред и замахна с катаната. Моментално съжали за това, тъй като сабята на противника се стовари върху неговата и острието й се заби в килима.

Майкъл безгласно се прокле. Загрижеността за Одри го беше накарала да изгуби част от концентрацията си. Несръчната атака не само е обречена на неуспех, но и предупреждава противника навреме, засилва неговата увереност в успеха.

В частицата от секундата, която му беше необходима да освободи острието на оръжието си, Майкъл ясно усети присъствието на вражеската катана — една тъмна и невидима сянка сред гора от подобни сенки. Без да гледа, той знаеше къде точно се намира тя; знаеше, че вече се движи; знаеше коя е целта й.