Эрик Ластбадер - Документът Катей

Изведнъж замръзна на място, ръката й остана залепена за хладната топка на бравата. Господи! Главата й светкавично се извъртя. Звукът отново се повтори, този път го чу съвсем ясно!

Пристъпи до парапета на стълбата, сърцето й лудо блъскаше. Замръзна на място и отново се ослуша. Господи Исусе! Долу имаше човек! Пръстите й стиснаха парапета с такава сила, че кокалчетата им побеляха и изтръпнаха.

Зъбите й проскърцаха в отчаян опит да се овладее. Не бъди такова хлапе, Оди, каза си тя, неволно прибягвайки до речника на баща си. Къщата е заключена отвсякъде. Вероятно е Майкъл. Ясно беше видяла колко се разстрои след разговора, който проведоха. Сигурно и той не е успял да заспи.

Изпита огромно облекчение, че няма да е сама, и започна да се спуска по стълбите. Звукът прозвуча отново. Изправена на последното стъпало, тя вече можеше да определи откъде идва той — от кабинета на баща й. Сега вече беше сигурна, че това е Майкъл. Усмихна се, прекоси трапезарията и натисна бравата на кабинета.

Нощта е време за слушане.

— Майкъл…

Думите замряха в гърлото й, от него се изтръгна само неясно ръмжене, слюнката й пресъхна. Вътрешността на устата й се превърна в топка памук, опитваща се да я задуши.

В тъмнината се разнесе странно изсвирване, ниско и същевременно звучно, кънтящо и заплашително. Сякаш някой беше опънал невидима струна. Струната на смъртта.

В следващата секунда халатът й се разцепи диагонално — от дясното рамо до лявото бедро, после бавно се смъкна към глезените й. Тя остана гола и беззащитна, като зряла праскова.

Одри издаде кратък вик, извъртя се и направи опит да се върне обратно. Но нещо й пречеше, не беше в състояние да направи дори една крачка. Ситуацията дотолкова приличаше на онова, което беше сънувала преди броени минути, че тялото й потръпна и безволево се отпусна. Опита се да пристъпи към вратата, движенията й бяха странно тромави и забавени, като на състезателна кобила, затворена в тясно, предназначено за хора помещение.

Извъртя се рязко в опита си да открие какво я спира, лакътят й влезе в болезнено съприкосновение с ръба на тежката махагонова врата.

Нещо я задържаше, нещо, което притежаваше огромна сила. Майкъл положително би могъл да я стиска по този начин, раздразнено си помисли тя. Той също обладаваше свръхчовешка сила. Усети как някакво тяло се притиска до нейното и инстинктивно замахна.

Одри съвсем не беше слаба жена. Още от малка се занимаваше с физически упражнения, подчинявайки се на волята на баща си. Почти цял живот правеше поне по три тренировки седмично. През последните години беше постигнала сериозен напредък във вдигането на тежести. Ето защо нападението й беше мощно и стремително.

Успя да се освободи, завъртя се и политна към килима, препъната от малката масичка в средата на помещението. Въздухът напусна гърдите й с остро свистене, от устата й се откъсна тих вик. Направи опит да стане, но мракът се сгромоляса върху нея.

Изтръпнала от ужас, тя вдигна глава и видя движението на сянката толкова близо до нея, че почувства топлината й. Инстинктивно потърси очи, уста, някакви черти на лицето. Всякаква прилика с човешко същество, която би й позволила да се отърси от ужаса.

Но нямаше нищо. Мрак в мрака. Вкопчили тела едно в друго, двамата продължаваха да се борят. Бяха притиснати така плътно, че гледани отстрани, сигурно приличаха на някакво праисторическо чудовище.

Одри усети лек дъх върху бузата си, имаше чувството, че я увиват с няколко пласта бодлива тел. Подчинявайки се на странен и вероятно примитивен инстинкт, тя се притисна в тялото на нападателя с цялата си сила. Беше сигурна, че това е единственият й шанс да се спаси.

Коляното й по-скоро усети, отколкото напипа пролуката. Движението му нагоре беше светкавично, ударът попадна в слабините на нападателя с огромна сила. Той тежко изпъшка, дъхът му опари лицето й. Но нормалното в такава ситуация превиване на две така и не последва. Обзета от сляпа паника, Одри имаше чувството, че се бори с някаква свръхестествена сила. Решителността започна да я напуска.

По неизвестен начин фигурата почувства колебанието й и моментално се възползва от него. Преди да успее да предприеме каквото и да било, Одри се оказа просната по гръб. Сковани от нарастващата паника, реакциите й се забавиха с частица от секундата. И това беше напълно достатъчно.

Направи нов опит да използва коляното си, но вече беше късно. Рязък удар в капачката парализира целия й крак, остра като пламък, болката я прониза нагоре, чак до таза. Блокиране на нервните възли. Одри беше научила някои неща от Майкъл и веднага си даде сметка, че десният й крак вече не става за нищо.