Эрик Ластбадер - Документът Катей

Скочи в поредния товарен вагон и потегли на изток, към Ню Йорк. Годината беше 1940-а, войната вече беше започнала. Огромният град го привличаше неотразимо, тук живееше всемогъщото зло, което трябваше да бъде изкоренено. Злото, намерило олицетворение и възможност за изява в зловещата машина на войната.

Записа се доброволец в армията. Нестандартният начин на мислене му донесе доста неприятности още по време на задължителната първоначална подготовка. Но извади късмет със сержанта, който водеше упражненията на новобранците. Стар и опитен строевак, той моментално откри наличието на особени заложби в мълчаливия младеж и го включи в групата на новобранците, които трябваше да преминат специална разузнавателна подготовка за нуждите на ОСС — Специалните части. И беше прав — Филип се оказа просто роден за разузнавач. Никога не се замисляше за личната си сигурност, никога не вземаше предохранителните мерки, характерни за повечето обикновени войници. Около него сякаш се издигаше невидима преграда, която закриляше не само него, но и всички останали.

Командирите му в Специалните части забелязаха тези качества на младежа и направиха всичко възможно да ги развият и утвърдят. Подложиха го на най-тежките възможни тестове във физическо и психическо отношение, а той не само не се изплаши и дръпна, а напротив — посрещна ги с видимо въодушевление.

А когато подготовката му приключи, командването реши да го прикрепи към някой проверен и „надежден“ по тяхната терминология боец. Този някой трябваше да бъде неизменно до Филип, трябваше да притежава „съответните“ качества. Накратко казано — трябваше да е човек, който може да се справя с бунтарския му дух.

В екип с лейтенант Джонас Самартин, Филип взе участие в широката настъпателна операция на Съюзниците, разгърната в Тихоокеанския басейн. На практика те нито веднъж не стигнаха до участие в истински бой. Джонас беше специалист по дешифриране на вражеските кодове, Филип поемаше предоставената от него информация и повеждаше малка група специално подбрани бойци в тила на противника. Набезите им се осъществяваха само нощем, задачите им бяха прости и ясни — проникване във вражеските позиции и причиняване на максимални щети, оттегляне без никакви доказателства за някакво присъствие там.

През 1943 година действаха на Соломоновите острови. Няколко месеца преди това — в Нова Гвинея. Последваха Марианските острови, Иво Джима и Окинава, кръгът около Япония бързо започна да се стеснява.

Акциите им в района бяха толкова успешни, че Върховното командване на японската армия ги кръсти „нинджа сенсо“ — „бойците нинджа“. Естествено за тях не се съобщаваше във вестниците, армейският бюлетин „Старс енд Страйпс“ не им отделяше нито дума. Въпреки това славата на „нинджа сенсо“ се разнесе из всички поделения на американската армия, от ухо на ухо се разказваха какви ли не чудеса за техните акции.

През последните шест месеца на войната — малко след голямата бомбардировка на Токио през март 1945 година, изпепелила половината град, и също така малко преди онзи августовски ден на същата година, когато „Енола Гей“ пусна атомна бомба над Хирошима и промени света завинаги — Филип и Джонас най-сетне намериха време да станат нещо повече от бойни другари, готови да рискуват живота си един за друг. Станаха приятели.

Джонас беше последна издънка на род със славни военни традиции. Дядо му бил капитан в градската полиция на Ню Йорк през 1896 година, а негов началник бил самият Теди Рузвелт. Подали оставка едновременно през следващата година. Привлекли на своя страна още един приятел — Ленърд Ууд, и създали прочулата се в цяла Америка частна гвардия за охрана, известна под името „Суровите ездачи“. По време на Първата световна война бащата на Джонас служил като капитан в кавалерийска част. Загинал във Франция, след като вече имал четири медала за храброст.

Самият Джонас вече се радваше на слава, не по-малка от славата на своите предци. Дипломирал се със златен медал във Военната академия Уест Пойнт, той без колебание избрал Специалните части, които най-пълно отговаряли на непоколебимата му решителност и жертвоготовност. Командването бързо оценило смайващата му способност да намира изход и от най-заплетените ситуации, невероятната му изобретателност при работа с шифрованите радиограми на противника. Направили го криптограф, дали му пълна свобода на действие.

— Тук има толкова много смърт, че всичко наоколо изглежда нереално — каза една вечер Джонас, малко след като бяха опразнили бутилка руска водка. Намираха се на борда на един разрушител, поел курс към Минданао. Поласкан от присъствието на толкова известни личности, капитанът на кораба им беше предложил най-добрите си напитки.