Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Животът е нереален — отвърна Филип. — Това би трябвало да означава, че вече не можем да правим разлика между живота и смъртта… — още помнеше бурния смях, с който двамата събеседници бяха посрещнали тези негови думи.

— Вече не зная какво представлява животът — каза капитанът и отново напълни чашите им. — Господи Исусе, цял месец на кораба ми се струва по-къс от ден нормален живот! Все същият безкраен океан, все същите островчета, претъпкани с японци! Трябва да съм сигурен, че снарядите ми попадат в целта и да сведа загубите си до минимум. Толкоз!

— Отвъд хоризонта трябва да има и други неща размаха ръце Филип. — Просто трябва!

— Сигурно — сви рамене капитанът. — Нали затова водим война? Затова си губим времето, а някои от нас и живота…

— Не! — с необясним за другите гняв отсече Филип. — Водим война, за да победим!

Същата сутрин Хирошима беше погълната жива от вълните на радиацията.

Филип беше специалист в своята работа. А тя беше Смъртта. Вършеше я толкова добре, че не виждаше причини да я сменя. Разбира се, това той осъзна след доста години. До известна степен приличаше на онези нещастници, които бяха оцелели след Хирошима и Нагасаки само за да видят, че телата им се разяждат от невидима и необяснима сила, която в крайна сметка им отнема и живота.

Но Филип беше жертва на една по-друга форма на радиацията. Беше позволил на работата да погълне целия му живот. В течение на този процес тя стана всичко — цел и смисъл, единствена причина да продължава напред. В това отношение неволно започна да прилича на баща си, превърнал се в роб на птицефермата си в Западна Пенсилвания.

Двамата с Джонас пристигнаха в Токио през ноември 1946 година. Градът беше покрит с дебела снежна пелена. Години не бяха виждали сняг, вече не помнеха какво е това зима. Черните кимона на местните жители ярко контрастираха с белотата на снега. После, бавно и постепенно, градът започна да се измъква от бялата си мантия. Снегът посивя, появиха се и други цветове — яркочервеното на полюшващо се в небето хвърчило, тъмносиньото на порцелановите чашки, наситенозеленото на японските кедри… Но първото впечатление остана най-силно. В съзнанието им Токио завинаги си остана онази черно-бяла, сюрреалистична картина, която завариха в студеното ноемврийско утро.

Командирът им в Япония се казваше полковник Харолд Мортън Силвърс. През октомври президентът Труман беше уволнил Уилям Донован и беше разпуснал свидната му рожба — Специалните части. На тяхно място, под натиска на близките си военни съветници и най-вече на генерал Сам Хадли, беше създал ЦРГ — Централната разузнавателна група. Една временна структура с неясно очертани пълномощия и задачи, разбира се, попълнена със старите вълци, работили под ръководството на ОСС. Един от най-влиятелните сред тях беше Силвърс. Веднага след пристигането на Филип и Джонас той прикачи към тях своя млад помощник Ед Портър, стъпил на японска земя още с първите контингенти на окупационната армия. Ведър и изпълнителен младеж, който с удоволствие ги разведе из огромния, съсипан от пожарища град.

Късно следобед стигнаха в Асакуза — квартала, разположен северно от центъра на Токио. Бледите лъчи на зимното слънце хвърляха хладни отблясъци върху почти неподвижната повърхност на река Сумида. Странно място представляваше този квартал. За разлика от останалите части на Токио — развиващи трескава дейност и гъмжащи от народ, въпреки тежкото бреме на една изгубена война — тук нямаше нищо. Нито пешеходци, нито улично движение, нито живот…

— Само това е останало от великия храм Асакуза — промълви Портър и посочи широка яма, на дъното на която се въргаляха обгорени греди. После ги поведе по-нататък, засипвайки ги с обяснения като професионален гид. — По време на голямата бомбардировка през март тук са потърсили убежище няколко хиляди японци. Може би ви е известно, че тогава срещу града са били изпратени триста бомбардировача от типа „Летяща крепост“, изсипали седемстотин хиляди бомби М-29. Чували ли сте някога за тези бомби? Вероятно не, вашата работа е била по-друга… М-29 е експериментална бомба, съдържаща смес от високо запалителна течност, петрол и различни химикали 2 2 Става въпрос за първата в света употреба на напалм. — Б.а. .

Ръката на Портър махна по посока на две силно обгорели дървени подпори.

— Този храм е бил построен през XVII век. Успял е да надживее всички природни бедствия, включително няколко силни земетресения и големия пожар през 1923 година. Но капитулирал пред огъня на М-29… При тази бомбардировка са загинали около двеста хиляди японци. По наши изчисления това е с шестдесет-седемдесет хиляди повече от жертвите на атомната бомбардировка над Хирошима, включително и тези, които ще починат вследствие на радиацията.