Эрик Ластбадер - Документът Катей

По-късно вероятно задряма. Единственото, което помнеше, беше лекият ветрец, долитащ през отворения прозорец, звучната песен на птиците. Беше тихо и спокойно, морното тяло на Лилиан се притискаше в неговото…

Положително беше задрямал. Иначе щеше да усети отварянето на вратата. Събуди го острото чувство за опасност. Същото, което го беше спасявало от неприятности години наред.

Лилиан се надигна в леглото и смаяно промърмори:

— Пресвети Боже!

— Здравей, Лилиан — рече Филип Дос, стиснал в ръка тежкия магнум — 357, с който беше стрелял по Козо Шина на другия край на света. Лицето му беше мрачно, фактът, че за този миг беше чакал цели четиридесет години, изведнъж изгуби своето значение. Беше си го представял по различен начин и в различни варианти, беше го проигравал безброй пъти в мислите си. Но сега изведнъж пожела да не е тук, някой друг да сложи чертата под продължителната и трудна игра. — Как се чувстваш? Приятно ли беше да живееш с мисълта, че си надхитрила всички? Мен, баща си, Джонас… Всички мъже. Вероятно и Карск, тъй като добре познавам мисловните процеси, които протичат в главата ти… Но ти изгуби Лилиан, изгуби всичко!

Лилиан събра на топка цялата си смелост и самообладание.

— Как успя да ни откриеш? — промърмори почти безразлично тя.

— Одри си спомни за това място — усмихна се Филип. — Разбрах, че си тук, когато каза, че това е вашата малка тайна…

Карск така и не отвори очите си докрай. Смаян от неканения гост далеч повече от Лилиан, той успя да запази самообладание. Дясната му ръка, отметната нагоре в съня, беше почти скрита под възглавницата. Пръстите му бавно се увиха около ръкохватката на револвера под нея, който винаги беше там, верен и надежден помощник…

— Горкият Масаши Таки беше много объркан от моята „смърт“ — продължи Филип. — Така и трябваше да бъде, играта беше сложна и опасна… Но по онова време друг избор ние нямахме…

— Ние? — вдигна вежди Лилиан, гласът й беше изтънял от изненадата.

— Идеята за „смъртта“ ми даде Илайн — поясни Филип. — Чувала си за нея, нали? Дъщерята на Мичико… Тримата планирахме операцията. Именно Илайн беше зад волана на колата, която ме преследваше на Мауи. Бяхме си осигурили труп, возех го до себе си на предната седалка по време на „преследването“. Скочих в последния миг, после колата катастрофира и аз „изгорях“… Нямаше друг начин да спрем Уде. Направих някои грешки и той беше на крачка от успеха… — сви рамене и добави: — Вероятно остарявам… Както и ти… Я се погледни, Лилиан! Гола, в едно легло с шеф на КГБ! — главата му тъжно се поклати: — Надявам се, че си здраво обвързана с тях, иначе нямаш никакви шансове за оцеляване!

Отстъпи крачка назад и започна да се разхожда из стаята.

— Когато подозренията ми се насочиха към теб, аз си дадох ясна сметка, че ще ми трябват неопровержими доказателства. Трябваше да те накарам да побегнеш. Но как? Ти вече се беше превърнала в опитен разузнавач, положително щеше да усетиш началото на всяка игра… После баща ти ми каза за предстоящото разследване в БЕМТ и аз разбрах, че всичко е въпрос на време. Ти не можеше да не отчетеш факта, че рано или късно играта ти ще бъде разкрита. Исках сама да направиш първата крачка към бягството, но ти си жена… И като жена си твърде силно привързана към семейството си… Трябваше да разруша това семейство, да накарам членовете му да се пръснат по света, да изчезнат… Първо организирах „смъртта си“, после прибрах Одри. Накрая принудих Джонас да вербува Майкъл…

— Ти си луд! — възкликна Лилиан, успяла най-сетне да възвърне част от самообладанието си. — Да отвлечеш собствената си дъщеря! Не, това не го вярвам!…

— Честно казано, твоето мнение вече е без значение — отвърна Филип. — Но когато имаш време да размислиш, сама ще се увериш в логиката на моите действия. Нима щеше да се решиш на бягство, ако Одри и Майкъл бяха останали у дома?

Лилиан знаеше, че е прав. Къде сбърках, Господи? Сърцето й тревожно се сви.

— Сега вече си напълно сама — добави Филип и намести пистолета в ръката си. — Е, ще имаш компанията на Карск, но на практика той не се брои…

Карск незабавно се възползва от моментното разсейване на противника. Ръката му светкавично измъкна револвера изпод възглавницата, пръстът му натисна спусъка. Веднъж, втори път… Видя как Филип отскача встрани и тялото му изчезва по посока на пода. После магнумът тресна като оръдие, остра болка проряза гърдите му. Лилиан изпищя и се хвърли върху него, голото й тяло почервеня от кръв.