Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Плувният басейн в райската градина на детството беше богат на спомени. Нещо като музей на съзнанието. Когато мислеше за него, в главата й неизменно се появяваше спомен от очакването… Напрегнатото очакване на ръба на трамплина с изпънато тяло и затаен дъх. После идваше ред на свободния полет в пространството, на сложните акробатически фигури, сред които мимолетно проблясва синята, тръпнеща в очакване водна повърхност… Грохотът на водата в ушите, пяна в ноздрите, хладни тръпки по тялото… Изскача като тапа на повърхността, а баща й, наведен над ръба, доволно казва: „Почти като Грег, ангелче… Почти като Грег!“

Очите й попаднаха на две пожълтели изрезки от вестници, тикнати под метална рамка. Сърцето й ускори ритъма си, ръката й колебливо се протегна и ги взе. Първата беше вестникарска снимка, на която Грег стоеше редом със съветския космонавт Виктор Шевченко. Двамата бяха вдигнали ръце за поздрав, лицата им се усмихваха срещу камерата. Бяха облечени в скафандри, на които пишеше НАСА — СССР, снимката беше направена малко преди изстрелването на кораба им от руския космодрум Байконур. В дъното на снимката се виждаха очертанията на гигантската ракета — носител „Енергия СЛ-17“, накичена с шест овални резервоара за гориво.

„ТЮРАТАМ, БАЙКОНУР, 17 май, (АП). Днес светът приветства едно историческо събитие. Американският астронавт Грег Нън и съветският космонавт Виктор Шевченко излетяха с космическия модул «Один-Галактика II» за първия пилотиран полет до планетата Марс.

Едно колкото рисковано, толкова и скъпо начинание за овладяването на Космоса, принудило двете суперсили да обединят ресурсите си. Служители на НАСА работиха на съветския космодрум в продължение на повече от година, за да осигурят успешното изстрелване…“

Тори прекъсна четенето. Отдавна знаеше всичко, написано за полета, наизуст. Очите й се върнаха към снимката на Грег и Шевченко. Отново изпита смайване от приликата между тях — красиви, здрави, самоуверени младежи. Сякаш избраниците да полетят в Космоса растат и се възпитават заедно, пренебрегвайки различията на раса и национална принадлежност… Но тя не забравяше, че в жилите на Грег тече и руска кръв, в нейните също… Какво ирония на съдбата, Господи!

Спомни си колко се гордееше с Грег в онзи ден. Залепена за екрана на телевизора, тя с вълнение наблюдаваше изстрелването на космическия кораб, огромните бели облаци, засенчили ясното небе на Русия. После ракетата се превърна в ярка звезда и изчезна… Въздъхна и с нежелание сгъна изрезката.

Знаеше какво има на втората изрезка, дори без да я разгръща. Направи усилие на волята и втренчи поглед в официалната снимка на Грег, направена в лабораториите на НАСА. Ново, по-трудно и почти перверзно усилие, очите й пробягаха по печатните редове:

„МОСКВА, 11 декември, (АП) — Грегъри Нън, американският астронавт — участник в космическата експедиция до Марс, заедно със съветския си колега Виктор Шевченко беше официално обявен за мъртъв. Това е съдържанието на съвместната декларация на ТАСС и американски дипломатически представители в Москва.

Грегъри Нън беше ко-пилот на космическия кораб «Один-Галактика II», който предприе първия в човешката история опит да кацне на планетата Марс. Мисията бе официално прекратена преди шест седмици, когато «инцидент от неизвестен характер» доведе до смъртта на Нън и сериозни повреди на «Один-Галактика II».

Вчера около полунощ специалните спасителни екипи успяха да открият космическата капсула и да проникнат в нея. Те потвърдиха смъртта на господин Нън, но отказаха подробности за състоянието на господин Шевченко, за когото се знае, че е оцелял.

Районът за приводняване в Черно море беше обхванат от силна морска буря и специалистите изразяваха сериозни съмнения в успеха на спасителната операция. В нея взеха участие много кораби на съветския морски флот, включително тежкият крайцер «Потемкин»…“

— Мили боже! — прошепна Тори и натика изрезките обратно в нишата. Окичените с флагчета и снимки стени изведнъж й се сториха непоносими, изпита чувството, че се задушава.

Изскочи; навън и се облегна на затворената врата. Дишаше тежко, останала в компанията на бележитите флорентинци и собствените си спомени.

По-късно я повикаха да се срещне с баща си. Слънцето на великолепния калифорнийски ден лениво проблясваше между клоните на олеандрите. Тори вървеше между цветните лехи и се чудеше на бързината, с която попадна под влиянието на познатата градина. Вече не беше в състояние да се концентрира върху проблемите на външния свят, да мисли за събитията, които се разиграват извън стените на този дом. Също като някога…