Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Тъканите на ръка пердета помръднаха, ветрецът се вмъкна в стаята заедно с аромата на люляк, якаранда и бугенвилия. Пред очите на Тори се появиха други пердета, плющящи на вятъра през дупката от пластичния експлозив… В ноздрите я блъсна миризмата на изгоряло, на насилствена смърт… „Господи, Ариел! Нямахме време дори да…“

Тори рязко отметна завивките и стъпи с боси крака на персийския килим. Почувства лек световъртеж и побърза да потъне в „прана“. Дишането й стана дълбоко и равно.

Чувстваше се така, сякаш цяла нощ беше шофирала от Сан Франциско към Лос Анджелис. Изскачаше от непрогледния мрак, за да потъне в ослепителна светлина, гладкият и монохромен блясък на фаровете се сменяше с лудостта на мигащ, разноцветен неон… Усети слънчевата милувка върху лицето си и затвори очи. Вдишваше ароматите във въздуха, пред очите й тичаха разпокъсани картини: блясък на излъскани лимузини, миниполи и прекомерно тежки бижута, топлината на задната седалка, ярко червило, черно отчаяние… Безнадеждни опити да избяга от градината затвор…

Не искам да се връщам!

Съблече се и влезе под душа. Първо пусна гореща вода, след няколко минути я смени с ледена. Облече шорти и блузка без ръкави, сложи си лек грим и отвори вратата на хола. Навсякъде цареше плътна тишина. Представи си как прислугата стъпва на пръсти, за да не я събуди. Сложи ръце върху излъсканите перила от стар махагон и надникна надолу, към величествения входен вестибюл. Море от карарски мрамор, бронзови бюстове на Цезар Борджия, Николо Макиавели, Козило де Медичи. Личният пантеон от флорентински Ренесанс на Елис Нън. Тори се натъжаваше от факта, че в историческите представи на баща й отсъстват личности като Микеланджело, Да Винчи, Фра Анджелико, Донатело, Челини… За него италианският Ренесанс не беше нищо друго, освен сложни политически интриги и непрестанни междуособни войни.

Прекоси хола и отвори вратата, която водеше в кабинета на майка й. Този на баща й се намираше в противоположния край на къщата. Тук нищо не беше променено и едва ли някога щеше да се промени. Покрити с многобройни пластове черен лак, стените блестяха като метализирани.

Те бяха натежали от снимки в метални рамки, също както старото пиано и резбованото френско писалище със секретер, на което биха завидели десетки музеи по света. Повечето бяха черно-бели, но имаше и цветни. Работа на професионални фотографи, с рекламна цел. Всички без изключение на Лаура Нън.

Майката на Тори се къпеше във фантастично сияние, някаква смесица от мечти и лунна светлина. „Постигането на подобно осветление за снимки е истинско изкуство, макар и непризнато“, помисли си Тори. Нищо чудно, че хиляди мъже по света бяха влюбени в Лаура Нън, а още повече жени и завиждаха…

Преди време „Холивуд рипортър“ я нарече „Последната велика богиня на киното“. В това определение очевидно се съдържаше голяма доза истина, тъй като филмите на Лаура Нън продължаваха да приковават вниманието на публиката и привличаха зрителите с нещо повече от имената на известни режисьори като Алфред Хичкок, Хауърд Хокс и Джон Хюстън. Те бяха ярка демонстрация на нежеланието на една звезда да се примири с оковите на предварително сдъвкания имидж, създаван в затворените снимачни площадки на големите студия. Лаура Нън положително притежаваше качествата, които превръщат в „богове“ и „богини“ повечето нейни колеги от екрана, но в допълнение на това беше и отлична актриса. Именно тази комбинация я правеше безценна и несравнима с никого…

Тори направи опит да не вижда собствените си черти в многобройните майчини образи по стените, но както обикновено не успя. Още от най-ранно детство й бяха внушили, че ако прилича на майка си, тя неизбежно ще дублира огромната й слава. Естествено, по време на специалната си подготовка тя бързо разбра, че няма нищо по-измамно от подобни внушения. Но чувството остана, вкоренено дълбоко в душата й…

Излезе от кабинета и се насочи към апартамента в съседство. Там бяха покоите на Грег. Странно, но всичко й се стори променено. В обзавеждането доминираха синьото и бялото — любимите цветове на Грег. Стените бяха окичени с флагове от Техническия университет на Калифорния, с медали и спортни трофеи. Преди години Грег беше спечелил националното първенство по скокове във вода и маратонско бягане… Снимките на брат й си бяха все същите, но въпреки това чувството за промяна остана в душата й.

Очите й попаднаха на една нейна снимка. Типично калифорнийско момиче с дълга руса коса, стройно и загоряло от слънцето тяло, широки рамене и дълги здрави крака. Зелени, широко разположени очи, смущаващо прями и открити, пламтящи от предизвикателство. За пръв път си даде сметка, че всичките й снимки бяха осветени или от преките слънчеви лъчи, или от отражението им във водата. Плувният басейн…