Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Забравяш, че ти лично одобри решението да я консервираме — подхвърли Слейд и веднага съжали за думите си. В стремежа си да установи контрол над разговора, той неволно попадна в един от словесните капани на Годуин.

— Дадох съгласието си, Ръсел — промърмори онзи, упорито бранейки всеки милиметър от завоеванията си. — Но нищо повече. Решението беше изцяло твое.

— Нима искаш да кажеш, че не си бил съгласен с него? — изгледа го продължително Слейд.

— А ти нарочно ли се правиш на тапа? — избягна прекия отговор Годуин. — Решението беше твое ! Ти го взе, ти трябва да се оправяше последиците!

— Какви последици? — учудено попита Слейд. — Ситуацията няма развитие.

— Глупости! — процеди старецът и главата му се наклони по посока на Слейд. — Твоите отношения с Тори Нън са недовършени, Ръсел. Да, по отношение на Соларес решението ти беше правилно. Но трябва да разбереш, че причините за това решение са били погрешни. „Ситуацията“, както я наричаш, може да се дефинира съвсем кратко: измама с психологически нюанси.

— Лично ще се погрижа за Тори Нън? — избухна отново Слейд. — Това стига ли ти?

— Искам моят директор да се концентрира върху кризата и това е всичко — успокоително отвърна Годуин, после направи една от майсторските си паузи. Никой не умееше да сменя ритъма на разговора като Бърнард Годуин. — Какво е заключението на гробарите? — така наричаха екипа от опитни криминалисти и патологоанатоми на „Алеята“, който анализираше „мокрите операции“.

— Все още го бавят — отвърна Слейд. — Убиецът на Соларес е неизвестен.

— Някакви предположения?

— Не обичам догадките — рязко отвърна по-младият мъж, учуден и малко разочарован от факта, че събеседникът му все още е в състояние да го разпитва. — Ти си ме учил на това, Бърнард. Догадките най-често водят до погрешни заключения.

— Питам, защото спомена, че Соларес е проявил моментна непредпазливост — въздъхна Годуин и нежно докосна с ръка една алена азалия. — Има и друга вероятност, разбира се… — Очите му се спряха на пчела с мъхесто коремче, която тромаво пълзеше по нежните листенца на цветето. — Някой е на крачка пред теб… — стрелна косо събеседника си и въздъхна. — Но това е наистина обезпокояваща мисъл, нали?

— Обезпокояваща ли? — вдигна глава Слейд. — А не ти ли минава през главата едно друго прилагателно? Например „катастрофална“?

— Знаеш, че не обичам такива думи, Слейд — намръщи се с отвращение Годуин. — От тях лъха на поражение. А ние не си падаме по пораженията, нали? В момента ни трябва една здрава и сигурна нападателна стратегия.

— Разбира се — кимна Слейд. — Всяка ситуация има своя господар, всяка специалност — своя сенсей. Трябва ни Тори Нън и толкоз. Трябва ни нейният опит.

— Така е — кимна старецът. — И ти вече направи опит да я върнеш. Оценявам това, Ръсел. Но искам да разбереш, че то не е само жест…

Слейд изведнъж си даде сметка колко майсторски го бяха тласнали към лично отношение. Въпреки твърдото му убеждение, че в техния свят личното отношение е смъртно опасно, Ръсел Слейд се придържаше към тезата, че емоциите нямат нищо общо с работата на „Алеята“. Именно тази теза се беше опитвал да внуши на Тори, за съжаление без никакъв успех. Не за пръв път му мина през главата, че властта му в организацията е илюзорна, че на практика той е изцяло в ръцете на този съсухрен мъж срещу него.

— Не трябва да отминаваме начина, по който е бил убит Соларес — промърмори Годуин. — Не са му теглили куршума тихо и кротко, а са предпочели пластичния експлозив. Това означава, че са искали да вдигнат шум, за да ги чуем чак тук, на изток… По дяволите, Ръсел! Те са искали да ни ядосат! — Пръстите му откъснаха едно цветче и започнаха да го мачкат.

— На подобно поведение има само един отговор. — Разтърси цветето, мъхестата пчела падна в краката им. — Да ги стиснем за гърлото, Ръсел! — красивият цвят кацна на ревера му. — Това е единствената правилна стратегия, когато някой те принуди да си седнеш на задника. Запомни го от мен!

Ръсел Слейд гледаше неподвижната пчела в краката си и се питаше как да отхвърли от плещите си тиранията на Бърнард Годуин, но едновременно с това да узнае и тайните му. Ще открие убийците на Ариел Соларес по свой път, според собствените си методи. „И защо не, запита се той. Бърнард беше действал по свой начин при операцията със съветските дисиденти, защо аз да не сторя същото сега?“

Тори се събуди от крясъците на яребица. Надигна се и я видя, кацнала между бугенвилиите, издигащи се на няколко метра от прозореца с полуспуснати щори.