Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Усети две неща едновременно. Първото бе, че Годуин рязко се дистанцира от непосредствената ситуация, а второто — че той самият на всяка цена трябва да възстанови равновесието, което старецът му отне. Любим похват в богатия арсенал на Годуин. Той беше твърд привърженик на идеята, че хората му действат най-добре, когато над тях се упражнява натиск. Колкото по-силен, толкова по-добре. Ако се огънат, значи мястото им не е в „Алеята“…

Лицето му не издаваше нищо от тези мисли, когато се извърна към стареца и каза:

— Знаеш ли, Бърнард, имам чувството, че напоследък обръщаш твърде голямо внимание на теоретиците в администрацията на тази страна… Това са слуги на президента, които наричат себе си „съветници“ и единствената им страст е да пишат отново съвременната история… Твоята също… Прави ми впечатление, че умишлено игнорираш загубите ни в операция „Бумеранг“, която беше разбита от КГБ…

— Стара история — изръмжа Годуин.

— Наистина ли? Нима предубежденията ти граничат с мания, ако ми позволиш да се изразя така? Стремежът ти да помагаш на съветските дисиденти, независимо от условията, е подробно документиран. Той ни струваше загубата на десет отлично подготвени агента, които ръководеха цялата дисидентска дейност в СССР. КГБ ни надхитри в тази игра, надхитри и теб — най-добрия експерт по съветските въпроси в света.

— Така беше — кимна Годуин. — Признавам, че изгубих съня си за доста дълго време. Но в крайна сметка отдадох провала на факта, че временно се бях лишил от крайния си цинизъм…

„Който се проявява с пълна сила в отговора ти“, въздъхна Слейд и поклати глава.

— Не е така. Грешката ти беше, че се предовери на твоите приятели в Москва.

— Ако човек не се доверява на приятелите си, той престава да бъде човек! — твърдо отвърна Годуин.

— Дори в нашия свят? — скептично се усмихна Слейд.

— Особено в нашия свят! — Скрит в сянката на глога, Бърнард изглеждаше недостъпен и тайнствен. Притежаваше необичайно мек и спокоен поглед, който отлично маскираше циничното му сърце. Човек неволно се поддаваше на подкупващата искреност, която струеше от него; дори когато подозира, че ще чуе куп полуистини и откровени лъжи. — Не зная как е при теб Ръсел, но когато ми позвънят в три часа сутринта някъде в Истанбул или Прага и стане ясно, че съм разкрит, аз предпочитам да чуя гласа на приятел, а не на обикновен оперативен агент, който като нищо може да се окаже презавербуван…

Стомахът на Слейд се сви от леката, презрителна и малко иронична усмивка, появила се върху лицето на възрастния мъж.

— Извинявай — подхвърли Годуин. — Често забравям, че нямаш опит в оперативната работа… — Заяждане или просто уточняване на факти? При Годуин човек никога не можеше да е сигурен. — Но едно време така се работеше, аз също извървях пътя си… — Тръсна глава, тонът му се промени. — Но ти имаш опит в други области, Ръсел. И аз те уверявам, че високо го ценя. Само понякога ми става мъчно за старите и отдавна забравени методи на работа, в които все пак имаше нещо човешко.

— По дяволите! — избухна Слейд. — Зная, че съм взел правилното решение! Бях сигурен, че Ариел Соларес ще привлече Тори Нън на наша страна. Естествено, с помощта на малко мед върху въдицата… В противен случай тя с положителност нямаше да прояви интерес.

— Разбира се, че е така — кимна Годуин. — Но всичко това щеше да е излишно, ако навремето я беше направил приятел и съюзник, а не обикновен оперативен агент, нали?

Тори щеше да е тук, при нас, а Ариел щеше да е жив…

Слейд отдавна знаеше, че най-добрата реакция срещу ударите под кръста на Годуин е да се правиш, че изобщо не ги усещаш. Защото старецът откликва единствено на благоразумни доводи, гневните крясъци го оставят напълно равнодушен.

— Соларес трябваше да събуди интереса й, като й позволи да хвърли поглед към част от дейността си — започна със спокоен тон той. — У нас съществуваха известни съмнения относно физическото й състояние, ето защо той трябваше да я подложи на скрит тест. Идеята беше да търсим евентуалните недостатъци в психическото и физическото й състояние. Планът ни беше отличен във всяко отношение, логиката му беше желязна. Но в процеса на изпълнението му Соларес вероятно е проявил моментна небрежност и това му струваше живота.

— Соларес беше от твоите хора, получаваше заповедите си директно от теб. Може би именно липсата на оперативен опит от твоя страна е причина за провала. Аз изчаквах, не исках да се намесвам в операцията. Но сега трябва да разгледаме мотивите ти, при това с крайно внимание. Главен сред тях е желанието ти да подмамиш Тори Нън, да я измъкнеш от изолацията и отново да я включиш в екипа си. Нали така?