Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Всички се разсмяха. Спенглър доля вино в чашите, а сервитьорът безшумно се приближи, поклони се леко и им връчи светлобежови огромни карти с менюто, изписано на ръка със зелено мастило. Той каза какъв е специалитетът на деня, те поръчаха яденето и още една бутилка „Кортон Шарлман“.

— Ако говорим сериозно — подхвана Берил, — нюйоркското изстрелване на филма, за което всички трябва да благодарим на Рубънс, беше пълен успех. Националната преса, която цяла седмица работеше под пара, продължава да пристига и ние сме затрупани от работа по повод лосанджелиската премиера. „Нюзуик“ основателно се засегна, че „Тайм“ го би с този репортаж, но нямаше как да пискат срещу нас, тъй като той им бе предложен и на тях. Сега и те искат да направят един — Берил се усмихна отново, ала този път в усмивката й се прокрадна ехидност. — Разбира се, това, което използвах за стръв, беше специалният материал за новия филм на Даяна. Знам, знам — протегна тя ръце към Спенглър, за да предотврати възраженията му; несметните й на брой златни синджири издрънчаха в хор, — ние с теб го прегледахме преди това и аз много добре съзнавам, че студиото иска да се придържаме към него. Това е заради Брандо. Аз пък ще кажа майната му. Брандо ще направи филма. Договорът вече е подписан. Така ли е, Дори?

Спенглър кимна намръщен.

— Така е, но това какво е? Лист шибана хартия. Познавам Брандо по-добре от всички вас. Той може да се оттегли всеки миг, преди камерата да почне да работи. Дори и след това. По мое мнение, да хукваме преди сигнала с този материал, може да…

— Представи си го така — прекъсна го Берил. — Той е пуснат като репортаж в „Нюзуик“. Шансовете се откриват повсеместно още същата седмица, в която Даяна получи своя „Оскар“. Не е нужно да ти казвам какво ще означава това за нея.

— Аз си мисля за…

— Рубънс — повторно прекъсна Спенглър Берил, — ти какво мислиш?

Предястията дойдоха и бяха поднесени едно по едно тъй внимателно, сякаш бяха безценен порцелан. Рубънс заби поглед в съвършено правата редица от аспержи. Той изчака, докато сервитьорът полее връхчетата им с три препълнени супени лъжици гъст кремав холандски сос и когато сервитьорът се отдалечи от масата, той изля останалия сос в чинията си. Взе ножа и вилицата, погледна Берил право в очите и рече:

— Действай.

След като изяде три хапки от аспержите, той се обърна към Спенглър:

— Нито за момент — заговори Рубънс с подкупващ глас — не забравяй кой си и какъв си. Ти си тук само защото аз съм ти разрешил. Може и да си мислиш, че правиш толкова грешки, колкото и ние останалите… — той млъкна и се вторачи в ярката червенина, която запълзя от врата към лицето на Спенглър при спомена за думите, изречени пред Даяна на приема в Ню Йорк, — но много се заблуждаваш. Твоите грешки са много повече. Както си и много по-заменим. Веднъж сглупи и това беше достатъчно. Гледай да не сглупиш отново — Рубънс забучи върховете на вилицата си във връхчето на една аспержа и я повдигна цялата. Сосът от нея закапа в чинията. — Ти беше прав в едно, Дори. Аз съм най-обикновен човек. Но само си помисли какво тогава си ти.

Лицето на Спенглър почервеня напълно. Високо на челото му тихомълком запулсира вена.

— Веднъж вече ти позволих да ме стъпчеш.

Той понечи да стане.

— Дори, седни и се дръж прилично — спокойно рече Берил.

По горната устна на Спенглър изби пот, брадичката му потреперваше.

— Нямаш право да разговаряш така с мен. Ще се обадя на Брандо и…

— Съветвам те да не го правиш — тихо каза Рубънс. — Ако сега напуснеш масата, повече няма да се върнеш. Ти стъпи от лайното в градина, пълна с рози — вилицата спря на път за устата му. — При това, розите не бяха твои — той задъвка аспержата. — Какво ти сторих, та да риташ така срещу мен, а? Аз ти дадох в ръцете тази работа и пак не си доволен. Може би искаш цялата баница. Наистина ли смяташ, че можеш да ме надвиеш?

Със звучна въздишка Спенглър седна на мястото си. Взе смачканата ленена салфетка и обърса с нея лицето си няколко пъти.

— Бях обиден, това е истината. Третиран съм като помощник-келнер.

— Без теб нямаше да получим филма на Брандо толкова бързо — отбеляза Берил.

— Знам, но…

— Не ти харесва начинът, по който аз се отнасям с теб, така ли? — попита Рубънс.

Спенглър го погледна.

— Е, добре, момче, вземи да понаучиш нещо на бърза ръка. Трябва да спечелиш уважението на всички тук. Не си въобразявай, че са те уредили на топло местенце. Всички ние имаме да вършим работа. И ако не я вършим, а само си седим по цял ден и се възхищаваме на отраженията си в огледалото, нищо няма да излезе. Ти си мислиш, че можеш току-така да се измъкнеш, че познаваш Брандо по-добре от благоверната му. Много важно! Гледай да не те отвее вятърът. Това всеки ден се случва с хората тук. В даден момент те са полезни, в следващия вече са вчерашни новини — Рубънс отмести настрани празната си чиния. — Виж какво, ти имаш ум, имаш и воля… поне тъй си мисля, иначе нямаше да те препоръчвам първо на Даяна. Просто си дръж главата изправена и ние всички отново ще бъдем предпазливи като мишки.