Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Сервитьорът дойде да прибере празните чинии. Остави само тази на Спенглър.

— Всичко е наред — обади се Рубънс, — ще изчакаме Спенглър да свърши с предястието си.

— Обичаш ли ме? — попита я той, когато се прибраха вкъщи.

— Да.

— Не съм си и помислял, че мога да задам такъв въпрос на жена.

— Никога ли не си го задавал на съпругата си?

— Винаги съм предполагал, че ме обича — той плъзна длан по ръката нагоре към рамото й. — Никога в живота си не съм искал толкова силно да чуя истината.

— Защо? — прошепна тя. — Ти си този, който ще си отидеш накрая.

Той я погледна учуден.

— Защо смяташ така?

— Защото — отвърна тя и сложи върховете на пръстите си върху сърцето му, — нямам и представа какво има тук. Понякога си мисля, че сърцето ти е от стъкло — не, от пластмаса — можеш да виждаш през него, но не можеш да го разбиеш. Ти си като този град, Рубънс. Град, който всъщност не е никакъв град; хем е тук, хем не е тук — тя облегна глава на гърдите му.

Той я обгърна с ръце и я притисна плътно към себе си.

— И какво ще стане, ако те напусна? — попита той.

— Нищо — излъга тя. — Абсолютно нищо.

Боунстийл й се обади късно една сутрин, след като Рубънс беше тръгнал за офиса.

— Стана ли?

— Чакай малко — тя се търкулна в леглото и се протегна. Спеше ли или сънуваше с отворени очи? Не знаеше. В мислите й се въртяха оръжия и жени с униформи; Джордж и ООП, Найджъл и ИРА.

— Така — рече тя. — Какво става?

— Лабораторията откри следи от стрихнин в пликчето от хероин, което ни даде — заговори той без предисловия. — Сбъркала си си професията, както вече ти казах. Трябвало е да станеш ченге.

Даяна седна в леглото с широко отворени очи.

— Значи той все още е в опасност.

— Възможно е. Сигурно случайно е разкрил игричката на Найджъл с пренасяне на оръжие — Боунстийл млъкна за миг. — Може би ще се наложи да прескоча до теб.

— Защо?

— Ако Крис е в опасност, има вероятност и ти да си. Вие двамата бяхте доста време заедно, за да не му мине през ума на убиеца, че каквото и да е узнал Крис, и ти си в течение.

— Но това е смешно — възрази Даяна. — Той да не би да чете чужди мисли.

— Така си мислиш ти — равнодушно отвърна Боунстийл. — Между другото пуснах мои хора след Чарли У. Може би той ще ни доведе до нещо любопитно.

— Боби, нали му дадох дума…

— Не се безпокой — прекъсна я Боунстийл. — Него няма да го пипам. Нито аз, нито ти сме споменавали пред него, че ще го използваме, нали? Кой знае, може и да извадя късмет. На този етап извадих донякъде. Аз съм почти на крачка да разнищя историята. Малко ми остава, за да се протегна и да й хвана края. Но засега си оставам само с предположенията, с шепа въздух и затова не мога да помръдна. Чувствам се като муха, оплела се в паяжина.

— Знаеш ли какво си мисля — рече Даяна. — Мисля, че ти насилваш нещата. Не можеш да бъдеш обективен… и двамата го знаем. Защо не отстъпиш случая на някой друг. Сигурно е пълно с детективи, които могат…

— Майната им! — извика Боунстийл. — Този случай е единствената причина, поради която съм все още ченге.

— Боби, ти си служител на закона.

— Точно такъв съм.

— Но не можеш да извърташ закона така, че да служи единствено на твоите цели.

— Нека да ти кажа нещо във връзка със закона, Даяна. Той се изопачава всяка минута от деня. Много скоро след като станах ченге, разбрах, че в някои дни законът ти е приятел, в други — най-доброто, което можеш да направиш, е просто много внимателно да го заобиколиш — той се изсмя презрително. — Според теб, как борави със закона твоят приятел Рубънс, а?

За един кратък, безразсъден миг Даяна си помисли, че Боунстийл вероятно знае за Ашли и за това кой е наредил да бъде убит. Тя се задави така, сякаш в устата й все още бе пъхнат гуменият Т-образен наконечник на доктор Гийст.

— Всички тия приятелчета с издути от милиони долари джобове познават закона, Даяна — говореше Боунстийл. — И благодарение на него са стигнали там, където са. Но това все пак са теоретични аргументи. Това, което знам, го знам. Сигурен съм, че е Найджъл. То си е в кръвта му. Той е гаден закоравял тия. Не го е грижа за човека до него.

— Боби, моля те…

— Аз представлявам закона, Даяна. И ще накарам Найджъл да си плати за това, което направи с Марша. Старите приятели не бива да се забравят. И ти го знаеш, нали?

Ами ако Боунстийл греши? Даяна не знаеше в какво и на кого да вярва. Знаеше само, че Боби е подтикван от вътрешен глад, който беше самоунищожителен. Не се съмняваше в пълната му способност да убеди себе си, че Найджъл е виновен, независимо от фактите. Ами ако се окаже прав?