Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

По лицето на Емульор се изписа уплаха. Той рязко изтръгна Хедър от Джеймс. Тя се изправи на крака привидно по собствено желание.

— Е, щом е тъй… — извърна се и с всичка сила удари младия аташе през лицето. Той притисна ръка върху удареното място и се олюля.

— До гуша ми дойде от теб! — отново изкрещя Феси. — Мислех, че имаш достатъчно мъжество, за да се справиш с това. Сега аз трябва да го свърша — по дебелите му устни заигра лека усмивка. — Очаквах подобно нещо — обърна се той към Хедър. — Очаквах да направиш нещо като…

Хедър замахна слепешката и заби, юмрук във врата на Феси. Зашеметен и изненадан, той се свлече на колене. Замига, запреглъща. Завъртя глава ту на едната, ту на другата страна. Обърса очи.

— Той не е труп — рече Хедър, свеждайки поглед към него, — за лешояди като вас.

Без да вдигне глава, Феси посегна за автоматичния си пистолет. Изсумтя силно и Хедър видя цевта на оръжието, насочен към нея. Тя не помръдна.

С един скок Ел-Калаам се намери между тях и изби с крак пистолета. Оръжието полетя, бълвайки куршуми в отсрещната стена. Люспи от мазилка се разхвърчаха и въздухът се изпълни с прах.

— Няма да направиш и с нея това, което направи с другата — рече със студен глас Ел-Калаам. — Избий си тази мисъл от главата. Не можеш да я имаш. Ние имаме работа да вършим. Това е единственото, за което трябва да мислиш — погледите им се срещнаха. Брадатият подритна Феси по хълбока. — Хайде, ставай и иди да провериш дали Хадам е изпълнил задачата си. Уведоми ме, когато израелците вдигнат трупа на Бок.

Феси стана. Не гледаше към Ел-Калаам, а към Хедър.

— Тъкмо сега трябваше да я убиеш — каза той. — Всички щяхме да си отдъхнем.

И се упъти към входната врата, затваряйки я след себе си. Ел-Калаам се приближи до Хедър и я погледна в очите.

— Може би Феси е прав по отношение на теб. Ти си аматьорка, но опасна аматьорка в случая. Май наистина трябва да те убия.

— Хайде! — насърчи го Хедър. — Хайде, стреляй! Това ще покаже веднъж завинаги какво представляваш — и се изплю в краката му.

— Феси уби мъжа й — обади се Рита. — Какво друго очакваш от нея?

Ел-Калаам свали ръка от приклада на своя 45-калибров автоматичен пистолет и рече:

— Аз знам коя си ти. Но ти не знаеш нищо за мен.

— Знам достатъчно. Ние двамата имаме една и съща подготовка. И двамата сме ловджии, нали? Ти си вървял по своя път, аз по моя. Но ти продължаваш да се питаш кое точно ни свързва.

— Нищо не може да ни свързва — с известно раздразнение отвърна Ел-Калаам.

Хедър се усмихна едва забележимо.

— Беше прав по отношение на съпруга ми. И двамата сте професионалисти. Двете страни на една и съща монета. Мрак и светлина; и толкова различни, колкото могат да бъдат двама мъже. Ала той те познаваше, Ел-Калаам. Знаеше какво представляваш. Знаеше, че трябва да бъдеш обуздан.

— Е, да, но вече няма тази възможност, нали? Изпусна я още когато се изпречи пред пистолета на Феси. Колкото и да беше малка тази възможност, той я изпусна. Отиде си, а сега ти си тук.

— Да — заяви Хедър. — Аз съм тук.

— Даяна, не бива да се безпокоиш — каза лекарката.

Тя беше едра жена с черти, подобни на Биргит Нилсон 31 31 Шведска оперна певица (р. 1918 г.). — Б.пр. , и вероятно с такъв хубав глас.

— Просто много се претоварваш.

Гледаше Даяна над рамките на очилата си във форма на полумесец. Под огромната бяла престилка носеше ангорски пуловер и пола от туид. Нюйоркчанка по рождение, тя продължаваше да недоволства от новото си местожителство, макар че имаше повече от шест години, откакто се бе преместила тук. От нея сигурно се лее пот, когато излезе от кабинета с климатична инсталация и се качи в мерцедеса с климатична инсталация, помисли си Даяна. На нея никак не й беше до лекции, а Марджъри положително щеше да й изнесе поне една.

— Знаеш ли — продължи бавно лекарката, — най-добре е да заминеш за няколко седмици на Карибско море. И то веднага — тя прехвърляше златната си писалка „Марк Крос“ в ръце както барабанист палката си. — И преди се е случвало.

— Всичко това го знам — простена Даяна.

— Тогава, какъв е проблемът?

— Ще издържа.

Марджъри кимна, прокара ръка през грижливо боядисаната си с цвят на кестен коса и рече:

— Всеки си мисли, че може да издържи. Никакъв проблем. А междувременно някой се промъква зад гърба му с чук и бам!

— Работата е там — наведе се Даяна напред в стола си, — че имам да довършвам филм, а ме чака и следващ сценарий. Просто времето не е подходящо.