Кен Фоллетт - Третият близнак

— Ако някой престъпник извади оръжие срещу полицай, вие обикновено го застрелвате, нали? На това доброволно ли му викате?

Макхенти я изгледа ядосано.

— Моля ви, оставете това на мен, госпожице. — Той отново се обърна към Лайза: — Имате ли изобщо някакви наранявания?

— Да, тече ми кръв.

— Това резултат от принудителното сношение ли е?

— Да.

— Къде точно сте ранена?

Джийни не можа да се стърпи повече:

— Защо не оставим докторът да установи това?

Ченгето я изгледа така, като че ли имаше пред себе си олигофрен.

— Трябва да съставя предварителния доклад.

— Тогава нека да кажем, че има вътрешни наранявания в резултат от изнасилването.

— Разговорът водя аз.

— Аз пък ви казвам да спрете, господине — настоя Джийни, едва потискайки желанието си да се развика. — Приятелката ми е в шок и според мен не й се ще да ви описва вътрешните си наранявания, след като всеки момент ще бъде прегледана от лекар.

Макхенти побесня, но се сдържа и продължи:

— Забелязах, че носите червено дантелено бельо. Мислите ли, че това е оказало влияние върху случката?

Лайза отвърна поглед, очите й се напълниха със сълзи.

— Ако подам жалба — обади се Джийни, — че червеният ми мерцедес е откраднат, щяхте ли да ме питате дали не съм провокирала кражбата?

Макхенти не й обърна внимание.

— Не ви ли се струва, че може да сте срещали извършителя и преди, Лайза?

— Не.

— Но от дима сигурно не сте виждали ясно. Освен това той е имал и кърпа на лицето.

— Отначало бях фактически сляпа. Но стаята, където той… го направи, беше слабо задимена, и аз го видях съвсем ясно. — Тя кимна. — Да, видях го.

— Значи ще го познаете, ако пак го видите, така ли?

Лайза потрепери.

— О, да!

— Обаче никога преди това не си го виждала… ни в бар, ни в кръчма, никъде, така ли? — Полицаят изведнъж изостави учтивата форма, явно губеше търпение.

— Да.

— Ходиш ли по барове, Лайза?

— Разбира се.

— Барове за самотници, нещо такова, а?

Джийни отново кипна:

— Това пък що за въпрос е?

— Въпрос, какъвто задават адвокатите на защитата — отвърна Макхенти.

— Лайза не е пред съда, тя не е извършител, тя е жертва!

— Девствена ли беше, Лайза?

Джийни се изправи заплашително:

— Достатъчно! Просто не мога да повярвам, че й задавате такива въпроси.

Макхенти повиши глас:

— Опитвам се да установя надеждността й.

— Час след като е била изнасилена? Забравете!

— Върша си работата…

— Тъй както гледам, не знаете как да си я вършите. И ми се струва, че не знаете да вършите нищо, Макхенти.

Преди ченгето да успее да отговори, в стаята влезе лекар, без да почука. Бе млад и изглеждаше объркан и уморен.

— Това ли е изнасилването? — попита той.

— Това е госпожица Лайза Хокстън — отвърна Джийни с леден глас. — Да, била е изнасилена.

— Трябва да взема вагинална проба.

Нямаше капка чар, но поне измисли извинение да се отърве от Макхенти. Джийни вдигна поглед към ченгето. Оня си седеше на мястото без никакво намерение да става, като че ли лично щеше да наглежда вземането на пробата.

— Преди да направите това, докторе, може би полицай Макхенти ще ни извини за малко — вметна Джийни.

Лекарят погледна към Макхенти, ченгето сви рамене и излезе.

С рязък жест докторът свали чаршафа, покриващ Лайза.

— Вдигнете халата си и разкрачете нозе! — нареди той.

Лайза захлипа.

Джийни не можеше да повярва — какво им става на тия мъже?

— Извинете ме, сър — обърна се тя към лекаря.

Той я изгледа сърдито и нетърпеливо:

— Имате ли някакъв проблем?

— Бихте ли се опитали да бъдете малко по-учтив?

Лекарят почервеня.

— Тази болница е пълна с хора с най-различни травми и болести, застрашаващи живота им — отвърна той. — В момента в спешно отделение има три деца, извадени от автомобилна катастрофа, и те всички ще умрат. А вие ми се лигавите, че не съм бил вежлив с момиче, което не знае с кого да си легне.

Джийни онемя.

— Не знае с кого да си легне? — повтори хипнотизирана тя.

Лайза рязко се изправи и седна в леглото.

— Искам да си ида у дома — каза тя.

— Това е чудесна идея — отвърна Джийни.

Тя отвори чантата и започна да изважда дрехите, слагайки ги на леглото.

За момент докторът не каза нищо.

— Правете каквото искате — промърмори после сърдито и излезе.

Джийни и Лайза се спогледаха.

— Просто не мога да повярвам, че това се случва.

— Добре че си отидоха — каза Лайза и се смъкна от леглото.