Кен Фоллетт - Третият близнак

Макхенти бе млад бял мъж с очила. Той учтиво попита Лайза:

— Отпред ли искате да седнете или отзад?

Лайза не отвърна, гледайки ченгето с празен поглед.

Джийни й се притече на помощ:

— Седни отпред, отзад ще изглеждаш като арестувана.

По лицето на Лайза пробяга страх и тя най-сетне продума:

— Няма ли да дойдеш с мен?

— Ако искаш, ще дойда — успокои я Джийни. — Или пък бих могла да мина през къщи и да взема нещо да облечеш в болницата.

Лайза измери Макхенти с уплашен поглед.

— Всичко е наред, Лайза — каза Джийни.

Макхенти вече бе отворил вратата на колата и Лайза се вмъкна вътре.

— В коя болница отивате? — попита го Джийни.

— „Санта Тереза“ — отвърна той и се качи в автомобила.

— След няколко минути съм там — подвикна Джийни в затвореното стъкло, докато колата потегляше.

Тя изтича до служебния паркинг. Вече съжаляваше, че не придружи Лайза. Бе видяла изражението на лицето й — уплашено, помръкнало. Разбира се, че имаше нужда от чисти дрехи, но много по-наложително бе някой да стои до нея и да държи ръката й за успокоение. Сигурно последното нещо, което би искала, е да бъде оставена насаме с въоръжен мъжкар. Джийни скочи в колата си, чувстваше се като предателка.

— Божичко, какъв ден! — промълви тя и изхвърча от паркинга.

Живееше недалеч от университетското градче. Апартаментът й бе на горния етаж в малка къща. Джийни паркира отпред и изтича вътре.

Изми ръцете и лицето си, после набързо се преоблече. За момент се замисли кои от дрехите й биха паснали на закръглената, ниска фигура на Лайза. Извади едно поло и долнището на анцуг. Виж, с бельото бе по-трудно. Намери някакви боксьорски мъжки шорти, но сутиените й до един бяха малки. „Лайза ще мине и без сутиен!“ — рече си тя. Добави чифт маратонки, натъпка всичко в една чанта и отново изтича навън.

Докато караше към болницата, настроението й се промени. Откакто лумна пожарът, цялото й съзнание бе съсредоточено в мисълта как да спаси себе си и Лайза. Сега у нея започна да се надига гняв. Лайза бе щастливо и весело момиче, но шокът от кошмара я беше зомбирал — страхуваше се да се качи дори в полицейска кола. Пръстите й се вкопчиха във волана с такава сила, че ръцете й потрепериха.

„Санта Тереза“ бе голяма крайградска болница в северния край на града. Джийни остави колата на паркинга и намери спешното отделение. Облякла болничен халат, Лайза вече бе в леглото и се взираше в тавана. В ъгъла работеше телевизор, чийто звук бе изключен. Показваха раздаването на наградите „Еми“ — стотици холивудски знаменитости се поздравяваха и пиеха шампанско, облечени в официални дрехи. До леглото бе седнал Макхенти с разтворен бележник на коленете си.

Джийни хвърли чантата на пода.

— Ето ти дрехите. Но какво става тук?

Лайза не отговори, лицето й остана безизразно. Сигурно е още в шок, помисли си Джийни. С неимоверно усилие се опитваше да запази спокойствие. Но по някое време гневът й сигурно щеше да избие…

— Трябва да запиша някои основни данни на случая, госпожице… — каза Макхенти. — Бихте ли ни извинили за малко?

— О, разбира се — отвърна Джийни, но после погледна Лайза и се поколеба. Само преди няколко минути се проклинаше, че я е оставила сама с мъж. Сега не биваше да повтаря грешката си. — Всъщност — поправи се тя — може би Лайза предпочита да остана.

Лайза кимна едва забележимо. Джийни седна на леглото и я хвана за ръката.

Макхенти изглеждаше недоволен, но не каза нищо.

— Тъкмо питах госпожица Хокстън по какъв начин се е опитала да окаже съпротива — рече той. — Викаше ли. Лайза?

— Веднъж. Когато ме бутна на пода — отвърна тя тихо. — После извади ножа…

Макхенти зададе следващия въпрос с равен глас, загледан в тефтера си:

— Опитахте ли се да го отблъснете?

Тя поклати глава.

— Страхувах се да не ме намушка.

— Значи след първия вик не сте оказали никаква съпротива?

Лайза поклати глава и заплака. Джийни стисна по-силно ръката й. А какво, по дяволите, е трябвало да направи! — искаше й се да извика на Макхенти, но се сдържа. Трудно се оправяше с униформени служители, но този тук просто си вършеше работата.

— Преди да проникне, разтвори ли ви краката? — продължи Макхенти невъзмутимо.

Джийни се намръщи: такива въпроси трябваше да се задават от жена.

— Той докосна бедрата ми с острието на ножа — отвърна Лайза.

— Поряза ли ги?

— Не.

— Значи сте си разтворили краката доброволно.

Джийни избухна: