Кен Фоллетт - Третият близнак

— Някакъв тип от охраната.

— С кърпа на точки на лицето?

— Той я свали. — Лайза извърна очи. — Непрекъснато се усмихваше.

Всичко съвпадаше. Момичето с мъжката риза бе казало, че някакъв тип от охраната я опипал. Пазачът от фоайето пък твърдеше, че други, освен него в сградата няма.

— Не е бил от охраната — каза Джийни.

Беше го видяла да изчезва зад ъгъла на съседната сграда. В гърдите й се надигна вълна от гняв. Тоя отвратителен тип го е сторил в центъра на градчето, в спортния салон, където всички се чувстваха в безопасност, събличаха се и се къпеха. Ръцете й се разтрепериха — прииска й се да го настигне и да го удуши.

Отвън долетя шум — мъжки гласове, топуркане и шуртене на вода. Пожарникарите продължаваха да гасят.

— Слушай, тук сме в опасност — каза Джийни напрегнато. — Трябва да излезем от сградата.

— Нямам никакви дрехи — продума приглушено Лайза.

Можем да умрем тук! — ужаси се Джийни.

— Не се тревожи за дрехи, вън всички са полуголи. — Тя огледа стаята и зърна червения дантелен сутиен и бикините, захвърлени в мръсна купчинка в единия ъгъл. Вдигна ги. — Сложи си бельото. Мръсно е, но е по-добре от нищо.

Лайза не помръдна от мястото си и продължи да се взира с празен поглед пред себе си.

Джийни потисна надигналата се паника. Ами какво ще прави, ако Лайза откаже да се движи? Вероятно можеше да я вдигне, но би ли могла да я качи по тази стълба? Тя повиши глас:

— Хайде! Ставай!

Хвана я за ръцете й я изправи на крака.

Най-сетне очите на Лайза срещнаха погледа й.

— Джийни, беше ужасно — промълви тя.

Джийни притисна приятелката си силно към себе си.

— Съжалявам, Лайза! Много съжалявам!

Димът започна да става по-плътен, прониквайки изпод тежката врата.

— Трябва да се измъкваме оттук. Всичко гори. За бога, облечи си бельото! — Страхът й вдъхна решимост.

Лайза се размърда, вяло намъкна бикините и закопча сутиена си. Джийни я хвана за ръката, придърпа я до стълбата и я накара да се качи първа. Докато се изкачваше подире й, вратата с трясък се отвори и в стаята влетя пожарникар, обгърнат от облак дим. Изглеждаше стреснат, че ги сварва тук.

— Всичко е наред, излизаме — извика му Джийни и посочи изхода.

Секунди по-късно и двете бяха вече на чист въздух.

Джийни примря от облекчение — най-сетне бе измъкнала Лайза. Прегърна я и я заведе пред входа на сградата, където бяха безразборно паркирани пожарни и полицейски коли. Повечето от момичетата вече бяха намерили какво да облекат и Лайза изглеждаше малко странно с червеното си бельо.

— Има ли някой шорти или каквото и да било? — питаше Джийни, промъквайки се през тълпата.

Хората обаче бяха раздали всичките си излишни дрехи. Джийни би дала тениската си на Лайза, но отдолу нямаше сутиен.

Най-сетне висок чернокож мъж свали ризата си и я даде на Лайза.

— Но си я искам обратно — каза той. — Мичъл Уотърфийлд, математически факултет.

— Ще запомня — отвърна Джийни с благодарност.

Лайза навлече ризата. Добре че момчето бе високо — ризата му стигна до коленете й.

Усетила, че кошмарът отминава, Джийни отведе Лайза при полицейските коли. На една от тях се бяха облегнали три ченгета и бездействаха. Джийни се обърна към най-възрастния от тях — дебел бял мъж със сиви мустаци.

— Името на тази жена е Лайза Хокстън. Изнасилена е.

Тя очакваше тримата да подскочат, като чуят, че е извършено тежко престъпление, но реакцията им бе изненадващо обикновена. Секунда-две постояха, без да помръднат, сякаш смилаха информацията. Джийни вече се канеше да се развика, когато онзи с мустаците се отдели от колата и бавно попита:

— Къде стана това?

— В сутерена на сградата. В машинното отделение на басейна.

Един от другите полицаи — млад чернокож мъж — се намеси:

— Тия пожарникари ще отмият всички следи долу, сержант.

— Прав си — отвърна по-възрастният. — Трябва да слезеш долу, Лени, и да отцепиш мястото на престъплението.

Лени се отдалечи забързано, а сержантът се обърна към Лайза:

— Познавате ли мъжа, който ви стори това, госпожице Хокстън?

Лайза поклати глава.

Джийни не издържа:

— Висок бял мъж, с червена бейзболна шапка, на която пише „Охрана“ — изрече припряно тя. — Видях го в дамската съблекалня по време на пожара и ми се струва, че го зърнах да бяга малко преди да намеря Лайза.

Ченгето бръкна в колата през отворения прозорец и извади микрофон. Каза няколко думи пред него, после отново го остави.

— Ако прояви глупостта още да носи тази шапка, може и да го хванем — каза той и се обърна към третото ченге: — Макхенти, заведи жертвата в болницата.