Кен Фоллетт - Третият близнак

— Мамка му! — каза с нарастваща паника. — Къде си, по дяволите?

Задъхана, изтича обратно навън. Реши да обиколи спортната зала, в случай че Лайза е успяла да се измъкне и сега лежи някъде. Мина покрай огромните боклукчийски казани отзад и излезе на малък паркинг, точно на гърба на залата. В далечния край на алеята забеляза отдалечаваща се фигура, но бе твърде висока, за да е Лайза, сетне разбра, че фигурата е на мъж. Мина й през ума, че това може да е изчезналият човек от охраната, но той сви зад ъгъла на съседната сграда и изчезна, преди Джийни да го е познала.

Тя продължи. От другата страна бе полосата за бягане, пуста по това време. Завършвайки пълния кръг, се озова пред входа на спортната зала.

Тълпата бе станала по-голяма, бяха дошли още пожарни и полицейски коли, но Лайза я нямаше. Изглежда, наистина бе останала в горящата сграда. Джийни бе обхваната от чувство на обреченост, но опита да го сподави. Не бива да го допускаш!

Тя забеляза пожарникаря, с когото бе разговаряла, и го хвана за лакътя.

— Почти съм сигурна, че Лайза Хокстън е вътре — каза тя напрегнато. — Търсих я навсякъде.

Той я изгледа изпитателно, мъчейки се да прецени дали информацията идва от надежден източник. Без да й отговори, вдигна радиото до устата си.

— Търсете бяла млада жена, която може да е вътре. Името й е Лайза, повтарям: Лайза.

— Благодаря — каза Джийни.

Той кимна рязко и се отдалечи.

Джийни за миг изпита облекчение, но само за миг. Представи си как Лайза лежи някъде там долу в безсъзнание, а пожарът се промъква към нея с всяка секунда. Спомни си какво бе казал човекът от поддръжката — че имало още един вход към сутерена. Не го бе забелязала, докато обикаляше. Реши да провери още веднъж и се върна откъм задната страна на сградата.

Веднага го забеляза. Люкът бе там, близо до сградата, отчасти скрит от паркирания над него крайслер. Зееше широко отворен, стоманеният капак бе облегнат на стената. Джийни коленичи до квадратната дупка и се наведе да погледне.

Вътре се виждаше стълба, слизаща в мръсна стая — луминесцентните лампи осветяваха всякакви машинарии и тръби. В застоялия въздух се носеха откъслечни валма пушек — явно стаята бе затворена откъм останалата част на сутерена. Миризмата на дим й напомни как се бе влачила слепешком по изпълнения с дим коридор и сърцето й заби по-бързо.

— Има ли някой вътре? — подвикна тя.

Стори й се, че чу нещо, но не бе сигурна и извика още веднъж, този път по-силно.

Никакъв отговор.

Тя се поколеба. Най-разумното бе да викне някой пожарникар, но това й се стори много бавно, особено пък ако пожарникарят решеше първо да я разпита. Другият вариант бе да слезе долу сама и да види какво става.

При мисълта, че трябва пак да влиза вътре, коленете й омекнаха. Гърдите й още я боляха от жестоките напъни на кашлицата. Но Лайза може би бе вътре, ранена и неспособна да се движи. Припаднала, затисната от нещо. Трябваше да го направи.

Тя пое дъх и сложи крак на първото стъпало. Краката й отново се подгънаха от страх. Поколеба се. Изчака пристъпът да премине, после слезе още едно стъпало. Ако пушекът ме накара отново да се закашлям, помисли си тя, веднага ще изляза. Третата стъпка беше по-лесна, заслиза по-бързо надолу, прескочи последните две стъпала и стъпи на бетонния под.

Намираше се в голяма стая, пълна с помпи, филтри и всякакви други машини — вероятно всичко това бе за басейна. Миришеше силно на пушек, но можеше да се диша.

Веднага видя Лайза и гледката я накара да затаи дъх.

Лежеше на едната си страна, свита в ембрионална поза, гола. По бедрото й като че ли имаше кръв. Не мърдаше.

Джийни замръзна на място. С усилие запази самообладание и извика:

— Лайза! — Усети, че е на ръба на истерията и вдъхна дълбоко, за да се успокои. Боже, дано да е жива! — прошепна. Бързо се приближи и коленичи до приятелката си. — Лайза?

Тя отвори очи.

— Слава богу! — Джийни я погледна облекчено. — Мислех, че си мъртва.

Лайза бавно се изправи и седна. После вдигна очи, устните й бяха подути.

— Той ме… изнасили — отрони тя.

Сърцето на Джийни замря в предчувствие за нещо ужасно.

— Боже господи! Сред дима?

Лайза кимна.

— Каза ми, че изходът бил оттук.

Джийни притвори очи. Усети болката на Лайза — унижението, омерзението… Очите й се напълниха със сълзи, но тя се опита да ги преглътне. За миг се почувства слаба, повдигна й се и не можа да промълви дума.

— Кой беше? — попита Джийни, опитвайки се да бъде силна.