Кен Фоллетт - Третият близнак

Да, но тя днес не бе в настроение.

— Благодаря — отвърна Джийни кратко.

Той се усмихна — самоуверено, спокойно, даваше й да разбере, че повечето момичета изпадат във възторг, когато ги заговори.

— Знаете ли, аз също играя малко тенис и си помислих…

— Ако играете малко тенис, значи вероятно не сте в моята категория — прекъсна го тя и отмина.

Зад гърба й той обаче продължи с весел глас:

— В такъв случай да смятам ли, че едно предложение за романтична вечеря, последвана от страстна нощ, също не подлежи на обсъждане?

Тя не можа да сдържи усмивката си, дори и само заради настойчивостта му и за това, че се бе държала малко по-грубо, отколкото бе необходимо. Обърна поглед към него и отвърна, без да спира:

— Да, но все пак благодаря за предложението.

Джийни излезе от корта и се отправи към съблекалните. Какво ли ставаше с майка й сега? Сигурно вече е вечеряла — беше седем и половина, а в подобни заведения сервираха вечерята рано. Може би е седнала във фоайето и гледа телевизия. А може и да е намерила някоя приятелка на нейна възраст, която да не обръща внимание на това, че забравя, и да гледа с интерес снимките на внуците й. Едно време майка й имаше много приятелки — колежките й от фризьорския салон, две-три клиентки, съседки, хора, с които се познаваше от двайсет и пет години, но вече бе трудно да се поддържа дружба с човек, който непрекъснато забравя кой, по дяволите, си.

Минавайки покрай игрището за хокей, тя се сблъска с Лайза Хокстън. Лайза бе станала най-добрата й приятелка, откакто преди месец Джийни постъпи на работа в „Джоунс Фолс“. Работеше като лаборантка по психология. Имаше научна степен, но не искаше да се занимава с академична работа. Както и Джийни, и тя идваше от бедно семейство и се чувстваше потисната от аристократичната атмосфера в „Джоунс Фолс“. Двете млади жени се сближиха много бързо.

— Едно хлапе току-що се опита да ме свали — каза Джийни с усмивка.

— Как изглеждаше?

— Приличаше на Брад Пит, но бе по-висок.

— Каза ли му, че имаш приятелка на възраст, по-близка до неговата? — попита я Лайза.

Тя бе на двайсет и четири.

— Не. — Джийни погледна назад, но младежът не се виждаше никакъв. — Не спирай, може да е тръгнал след мен.

— Е, и какво от това?

— Хайде, хайде…

— Джийни, бягаш си от късмета.

— О, я стига!

— Би могла да му дадеш поне телефонния ми номер.

— Може би трябваше да му дам бележка с номера на сутиена ти и това сигурно щеше да свърши работа.

Лайза имаше голям бюст.

Приятелката й спря. За момент Джийни си помисли, че е отишла твърде далеч и Лайза се е обидила. Тъкмо понечи да й се извини, когато Лайза продължи:

— Хей, знаеш ли, че това е идея? Номерът на сутиена ми е 36D, за повече информация се обадете на този телефон. Хитро, а?

— Завиждам ти. Винаги съм мечтала за секси сутиени — каза Джийни и двете се изкискаха. — Вярно е, молила съм се за големи цици. Всъщност бях, кажи-речи, последното момиче в класа, на което му дойде цикълът, и ме беше много срам:

— Наистина ли си казвала Боже Господи, прати ми големи цици , коленичила до леглото?

— Всъщност молех се на Дева Мария. Мислех си, че това е женска работа. И не казвах „цици“, разбира се.

— А какво, „гърди“ ли?

— Не, според мен не трябваше да казвам „гърди“ на Светата Майка.

— Тогава как си ги наричала?

— Нянки.

Лайза избухна в смях.

— Изобщо не се сещам откъде може да съм научила тая дума, сигурно съм я чула, без да искам, в някой мъжки разговор, но тогава ми се стори много учтив евфемизъм. На никого не съм говорила за това преди.

Лайза се обърна назад.

— Е, не виждам никакви красавци зад нас. Май се отървахме от Брад Пит.

— Това е добре. Точно моят тип беше — хубав, секси, прекалено самоуверен и абсолютно ненадежден.

— Как можеш да кажеш, че е ненадежден, като си го видяла само за двайсет секунди?

— Всички мъже са ненадеждни.

— Може би си права. Довечера ще дойдеш ли в бара на Анди?

— Да, за час — час и нещо. Първо трябва да се изкъпя.

Тениската й бе мокра от пот.

— Аз също. — Лайза бе по шорти и маратонки. — Имах тренировка с отбора по хокей. А защо само за един час?

— Имах труден ден. — Тенисът бе поразсеял Джийни, но сега сърцето й се сви при спомена за майка й. — Трябваше да настаня мама в дом за стари хора.

— О, Джийни, съжалявам.

Докато влязат във физкултурния салон и се спуснат по стълбите в сутерена, Джийни й разказа всичко. Когато нахълтаха в съблекалнята, в огледалата се мерна отражението им. По външен вид бяха толкова различни, че приличаха на артистки от комедийно шоу. Лайза бе малко под среден ръст, а Джийни бе почти метър и осемдесет. Лайза бе руса и закръглена, докато Джийни бе тъмнокоса и мускулеста. Лайза имаше хубаво лице, леко напръскан с лунички чип нос и извита като лък уста. Повечето хора описваха Джийни като зашеметяваща и понякога мъжете й казваха, че е красива, но никой досега не я бе нарекъл хубава.