Кен Фоллетт - Третият близнак

— И как ще успееш да докажеш такова нещо?

— Чрез изследване поведението на еднояйчни близнаци, отгледани отделно един от друг. Еднояйчните близнаци имат еднаква ДНК. И ако при раждането им поради някаква причина ги осиновят на различни места, те получават различно възпитание. Затова търся такива близнаци, при които единият е престъпник, а другият е нормален. После проучвам условията, при които са отгледани, сравнявам и търся разликите във възпитанието, дадено им от родителите.

— Работата ти наистина е важна — каза Пати.

— И аз така мисля.

— Трябва да разберем защо напоследък толкова много американци стават престъпници.

Джийни кимна. Казано с две думи, точно в това се състоеше работата.

Пати свърна към колата си — огромен стар форд комби, чийто багажник бе пълен с детски играчки — триколесно велосипедче, топки и ракети от най-различен калибър, голям камион със счупено колело…

— Целуни децата от мен — каза Джийни.

— Благодаря. Ще ти се обадя утре, след като мина през мама.

Джийни извади ключовете си, поколеба се, после отиде до Пати и я прегърна.

— Обичам те, сестричке — прошепна в ухото й тя.

— И аз те обичам.

Джийни се качи в колата и потегли.

Чувстваше се разбита и неспокойна, изпълнена с неизяснени чувства към мама, към Пати и към отсъстващия си баща. Пое по I-70 и подкара бързо, заобикаляйки отляво и отдясно по-бавно движещите се коли. Чудеше се какво да прави през останалата част от деня, после си спомни, че има среща по тенис в шест, а след това щеше да отиде на бира и пица със студенти и по-млади преподаватели от факултета по психология при „Джоунс Фолс“. Първата й мисъл бе да отмени всичко. Но не искаше да остава сама вкъщи и да си мисли глупости. Щеше да поиграе тенис — умората от красивата игра щеше да я накара да се почувства по-добре. После щеше да постои в бара на Анди час — час и нещо, а след това щеше да се прибере и да си легне рано.

Но не стана така.

Противникът й по тенис бе Джек Бъджън, шеф на университетската библиотека. Едно време бе играл на Уимбълдън и въпреки че сега вече бе на петдесет години и плешив, все още бе в добра форма и не бе забравил нищо от майсторството си. Джийни никога не бе играла на Уимбълдън. Върхът в спортната й кариера бе, когато я включиха в олимпийския отбор на Съединените щати по тенис. Тогава беше още студентка. Но пък беше по-бърза и по-силна от Джек.

Играеха на един от кортовете в университетското градче. Силите им бяха равни и играта им привлече малка публика. Нямаше правила кой как да се облича, но Джийни по навик бе със снежнобели шорти и бяла поло фланелка. Косата й бе дълга и тъмна, не копринена като на Пати, но къдрава и трудна за оправяне, затова я бе натъпкала под бейзболна шапка.

Сервисът й бе експлозивен, а диагоналният й бекхенд — убиец. Със сервиса й Джек не можеше да се пребори, но след първите няколко гейма направи така, че да не й дава възможност да прилага убийствения си бекхенд. Той играеше на сигурно, запазвайки силите си, и оставяше Джийни сама да греши. Тя бе твърде агресивна, сервираше почти винаги двойно и изтичваше към мрежата твърде рано. В друг ден щеше да го бие, но днес концентрацията й съвсем не бе на висота и не успяваше да предвиди ходовете му. И двамата спечелиха по сет, после третият стигна до 5–4 за него и тя изравни само благодарение на това че бе неин ред да сервира.

Геймът стигна до две равенства, после Джек спечели точка и предимството бе на негова страна. Сервисът на Джийни намери мрежата и откъм малобройната публика долетя разочарована въздишка. Вместо да бие нормален и по-бавен втори сервис, тя забрави всякаква предпазливост и го би така, сякаш бе първи. Джек едва го хвана и успя да го върне с бекхенд. Джийни върна топката със силно забиване и изтича до мрежата. Джек обаче не бе загубил равновесие, както се бе престорил, върна с елегантна дъга над главата й и топката се приземи зад нея, почти на линията — победа за Джек.

Отпуснала ръце, Джийни стоеше и гледаше топката, ядосана на себе си. Въпреки че от години не бе играла сериозно, спортният хъс, който я караше трудно да преглъща загубите, не бе изчезнал. Потисна емоциите си и лепна приветлива усмивка на лицето си.

— Прекрасен удар! — подвикна тя.

После се приближи до мрежата, стисна ръката му, а от публиката се чуха откъслечни ръкопляскания.

Към нея се приближи млад мъж.

— Хей, това беше страхотен мач! — възкликна той.

Джийни му хвърли бегъл поглед. Беше страхотно парче — висок, с атлетично телосложение, късо подстригана къдрава руса коса, хубави сини очи, които направо я изяждаха.