Кен Фоллетт - Третият близнак

— Насам!

Давейки се в кашлица, тя се заклатушка през фоайето и излезе навън, с благодарност поемайки чистия въздух.

Две-три минути стоя превита, вдишвайки дълбоко, като се мъчеше да изчисти пушека от дробовете си. Накрая, когато дишането й се нормализира, до ушите й долетя воят от сирената на пожарната. Огледа се за Лайза, но не я видя.

Да не е останала долу? Все още треперейки, Джийни заоглежда лицата в тълпата. По-голямата част от студентките бяха повече или по-малко голи и се бе създала странно интимна атмосфера. Тия, които бяха успели да спасят багажа си, даваха дрехите си на онези, които нямаха това щастие. Голите момичета бяха благодарни и на мръсна и потна тениска. Някои бяха само с увити около телата им хавлии.

Лайза я нямаше. С нарастваща тревога Джийни се върна при охраната на входа.

— Струва ми се, че приятелката ми е все още вътре — каза тя, усещайки как гласът й започва да трепери от страх.

— Вътре не влизам — отвърна оня веднага.

— Какъв храбрец! — сопна му се Джийни.

Не знаеше какво точно иска да направи той, но пък и не бе очаквала да стои напълно бездеен.

На лицето му бе изписано съжаление.

— Това е тяхна работа — посочи мъжът към пожарната, завила вече към сградата.

Джийни започна да се страхува за живота на Лайза, но не знаеше какво да стори. Отправи нетърпелив поглед към пожарникарите, които слизаха от колата и в движение си слагаха противогазите. Стори й се, че се движат съвсем бавно и й се прииска да им викне: „По-бързо! По-бързо!“ Пристигна още една пожарна, а след нея бял полицейски автомобил със сребърносинята лента на балтиморското полицейско управление.

Докато пожарникарите разпъваха маркучите, един офицер се приближи до човека от охраната и попита:

— Къде според вас е започнало?

— В дамската съблекалня — отвърна му онзи.

— А къде точно се намира това?

— В сутерена, откъм задната страна.

— А колко изхода има от този сутерен?

— Само един — стълбището, което излиза в това фоайе.

Един човек от поддръжката, застанал наблизо, възрази:

— Откъм машинната зала на басейна има стълба, която излиза до люк откъм задната страна.

Джийни се обади:

— Приятелката ми май все още е вътре.

— На колко години е?

— Двайсет и четири, ниска, руса.

— Ако е вътре, ще я намерим.

За миг Джийни се поуспокои. После се сети, че той не бе казал дали ще я намерят жива или мъртва.

Онзи от охраната, когото бе срещнала в съблекалнята, бе изчезнал. Джийни се обърна към офицера от пожарната:

— Долу имаше още един човек от охраната. Не го виждам никъде. Високо момче.

Пазачът от фоайето се намеси:

— Други от охраната в тази сграда няма.

— Но на главата си имаше шапка с надпис „Охрана“ и крещеше на момичетата да напуснат сградата.

— Изобщо не ме интересува какво е пишело…

— О, за бога, стига си спорил! — тросна му се Джийни. — Може и да ми се е сторило, но така или иначе животът му е в опасност.

До тях се бе приближило момиче, облечено в мъжка риза, с навити до лакътя ръкави.

— И аз го видях. Голяма гадина — каза то. — Опипа ме цялата.

— Запазете спокойствие — каза пожарникарят. — Всички ще намерим. Благодаря за съдействието.

Той се отдалечи.

За момент Джийни впи сърдит поглед в пазача. Почувства, че пожарникарят я бе помислил за истеричка, защото се бе развикала на охраната. После отвърна поглед ядосана. И какво да прави сега? Пожарникарите тичаха, дрънчейки с шлемовете и ботушите си. Тя бе боса и само по тениска. Ако хукнеше с тях, щяха веднага да я изхвърлят. Стисна внезапно юмруци. Мисли, мисли! Къде може да бъде Лайза?

До спортния салон бе сградата по психология „Рут У. Ейкорн“, кръстена така на жената на някакъв богат меценат, но всички, дори и преподавателите, й викаха Лудницата. Дали Лайза не е отишла там? Входната врата сигурно е затворена, неделя е, но тя може да има ключ. Може да е изтичала до лабораторията, за да вземе нещо да се наметне, а може и просто да е седнала вътре, за да се съвземе. Джийни реши да провери. Все пак бе по-добре, отколкото да седи и нищо да не прави.

Тя се спусна през зелените площи, спря се на входа на Лудницата и надникна през стъклените врати. Във фоайето нямаше никой. Извади от джоба си пластмасовата карта, която й служеше вместо ключ, и я прекара през четящото устройство. Вратата се отвори. Джийни влетя вътре и извика:

— Лайза? Тук ли си?

Лабораторията бе пуста. Столът на Лайза бе прилежно пъхнат под бюрото, а екранът на компютъра й бе тъмен. Джийни провери и в дамската тоалетна в края на коридора отвън. Нищо.