Кен Фоллетт - Третият близнак

Джийни й помогна да свали болничния халат. Лайза бързо облече чистите дрехи и обу маратонките.

— Ще те откарам до вас — каза Джийни.

— А защо не останеш да спиш при мен? — попита я Лайза. — Не ми се иска да съм сама нощес.

— Разбира се, ще се радвам да сме заедно.

Макхенти ги чакаше отвън. Изглеждаше по-малко уверен, вероятно усещаше, че е подхванал разговора лошо.

— Трябва да задам още някоя въпроси — каза той.

Джийни заговори тихо и спокойно:

— Ние си тръгваме. В момента Лайза е твърде обезпокоена, за да отговаря.

Ченгето почти се изплаши:

— Но трябва… Подала е оплакване.

Лайза се намеси:

— Никой не ме е изнасилвал. Стана грешка. Сега просто искам да си ида у дома.

— Сигурно знаете, че е подсъдно да се дават фалшиви обвинения?

— Тази жена тук не е престъпничка — каза сърдито Джийни. — Точно обратното — жертва е на криминално деяние. Ако шефът ви пита защо тя оттегля оплакването си, кажете му, че по най-некадърен начин е била тормозена от полицай Макхенти от балтиморското полицейско управление. А сега я водя вкъщи, моля да ни извините. — Тя прегърна Лайза, двете заобиколиха полицая и се насочиха към изхода.

Докато минаваха покрай него, го чуха да промърморва:

— Какво толкова съм направил?

Берингтън Джоунс се обърна към двамата си стари приятели.

— Не мога да повярвам — каза той. — Почти на шейсет години сме. Никой от нас не е получавал повече от двеста хиляди долара на година. Сега ни предлагат по шейсет милиона, а ние седим тука и обсъждаме как да отхвърлим офертата!

— Не сме го правили за пари — каза Престън Барк.

— Все още не разбирам — обади се и сенатор Пруст. — След като притежавам една трета от компания, струваща сто и осемдесет милиона долара, как така все още карам тригодишна „Краун Виктория“

Тримата приятели притежаваха малка компания по биотехнологии — „Дженетико“, ООД. Престън въртеше какъвто му попадне бизнес, Джим бе политик, а Берингтън — учен. Но продажбата на компанията бе дело на Берингтън. В един самолет за Сан Франциско той се бе запознал с изпълнителния директор на „Ландсман“ — немски фармацевтичен конгломерат, и успя да го накара да прояви интерес. Сега трябваше да убеди приятелите си да приемат офертата. Да, но му бе по-трудно, отколкото бе очаквал.

Намираха се в кабинета на къща в Роланд Парк, богаташки квартал на Балтимор. Къщата бе притежание на университета „Джоунс Фолс“ и служеше за приемна на гостуващи преподаватели. Берингтън, който бе професор в Бъркли, Калифорния, Харвард и в „Джоунс Фолс“, ползваше винаги къщата за през шестте седмици, когато се намираше в Балтимор. Много малко негови неща имаше вътре — преносим компютър, снимка с бившата му жена и сина им, както и купчина от неговата най-нова книга — Да наследиш бъдещето: Как генетичното инженерство ще преобрази Америка. Телевизорът работеше без звук и предаваше церемонията по раздаването на наградите „Еми“.

Престън бе слаб, енергичен мъж. Въпреки че бе един от най-забележителните учени на своето време, приличаше на счетоводител.

— Клиниките винаги са правили добри пари — каза той.

„Дженетико“ притежаваше три клиники за борба с безплодието, специализирани по метода in vitro — бебета в епруветка. Тази технология стана възможна благодарение на научните изследвания на Престън през седемдесетте години.

— Борбата с безплодието е най-бързо развиващата се област в американската медицина. „Дженетико“ ще послужи на Ландсман за трамплин в този голям и нов пазар. Искат от нас да отворим още пет клиники през идните десет години.

Джим Пруст бе плешив, загорял от слънцето мъж с голям нос и тежки очила. Волевото му грозно лице бе дар Божи за карикатуристите. Той и Берингтън бяха приятели от двайсет и пет години.

— Е как така досега не сме видели никакви пари?

— Харчехме ги за научни изследвания.

„Дженетико“ имаше собствени лаборатории, а също така сключваше договори за научни изследвания с факултетите по биология и психология при различни университети. Берингтън се занимаваше с връзките на компанията с научния свят.

Той се обади раздразнено:

— Не мога да разбера защо не проумявате, че това е нашият голям шанс.

Джим посочи телевизора.

— Пусни звука му. Бери. Тебе дават.

Церемонията „Еми“ бе отстъпила мястото си на Лари Кинг на живо и гост в студиото беше Берингтън. Всъщност той не обичаше Лари Кинг — по негово мнение Лари беше червен либерал, но това бе възможност да го чуят милиони американци.