Клайв Касслер - Изгубената империя

Заобиколен от хиляди смаяни свидетели, обезобразеният му труп лежеше на стъпалата на пирамидата — последен спомен от изгубената Ацтекска империя.

По високоговорителя над шезлонга на Реми прозвуча резкият глас на Селма:

— Готова съм, когато кажете.

— Идваме.

Намериха Селма в края на масата в работната зала.

— Току-що получих последните данни: сходен сценарий, разигран от Американското геоложко общество преди няколко години.

Беше събрала информация от десетки геоложки организации и университети от цял свят.

— Видя ли го? — попита Сам.

— И да разваля удоволствието? В никакъв случай.

Един от най-проблемните въпроси, на които все още не бяха намерили отговор — поне не задоволителен, беше защо, след като са изминали двайсет хиляди километра по земното кълбо, протоацтеките бяха избрали за свой дом точно езерото Техкоко? Легендата твърдеше, че ги е довел орел, кацнал на кактус и със змия в клюна си, но теорията за миграционното иконографско изместване на професор Дайдел подсказваше, че оригиналният образ е била птица малео, кацнала на дуриан.

— Продължавай, Селма.

Селма насочи дистанционното към екрана и след миг се появи изображение на остров Чикомоцток, гледан от въздуха. Камерата се отдалечи, за да обхване островчетата наоколо, както и самия залив.

Селма натисна друг бутон.

Отначало бавно, а после все по-бързо изображението започна да се променя, а показалецът по оста на времето се движеше назад през интервали от десет години. Нивото на морето се вдигаше и спадаше, бреговата ивица се отдръпваше и настъпваше, джунглите оредяваха и се сгъстяваха. Над залива се разнесе димен стълб, после още един.

— Чакай! — извика Сам и Селма спря анимацията. — Вулкани?

— Така изглежда — кимна Реми.

Селма отново пусна клипа. Водата бързо се издигна и отдръпна. После земята започна да се движи.

— Ето го — промърмори Реми.

— Можеш ли да го забавиш малко, Селма?

Селма натисна един бутон на дистанционното.

Показалецът сочеше 782 г. сл.Хр. Анимацията се забави до интервали от една година. Сам и Реми гледаха като омагьосани как от морето постепенно се издигнаха полуостровите на залива и се сближиха, докато всички острови, с изключение на Чикомоцток, изчезнаха под водата. Когато стигнаха до 419 г. сл.Хр., заливът беше изцяло заобиколен от суша. Останал бе само един остров с очертания, напомнящи на пещерата с формата на цвете от илюстрацията на Чикомоцток, в средата на нещо като езеро.

— Нищо чудно, че толкова им е харесала блатистата земя в средата на езерото Техкоко — каза Реми. — Имали са чувството, че се връщат у дома.

Сам и Реми благодариха на Селма и се върнаха в зимната градина.

— Какво искаш да направим първо? — попита Реми.

— В смисъл?

— Откъде да започнем: от кануто на Мадагаскар, от остров Чикомоцток или от „Шенандоа“? Подозирам, че след изявлението ни много бързо ще започнат да се сформират експедиции. Ще ми се ние първи да си изберем.

Реми помисли за момент, после сви рамене.

— Ти как предпочиташ?

Сам се усмихна.

— Всяко е очарователно посвоему. — Той бръкна в джоба си и извади монета. Сви юмрук и я сложи върху нокътя на палеца си. — Две хвърляния. С победителя ли сме?

Реми кимна.

Сам Фарго хвърли монетата и тя се врътна към небето.

Вид ръкопис, състоящ се от съшити листа, често използван в Средновековието. — Бел.прев.

Цитат от „Алиса в страната на чудесата“. Превод от английски: Лазар Голдман. — Бел.ред.

„Играта започва“ — прословутата фраза на Шерлок Холмс. — Бел.ред.

Que madres…? (исп.) — Какво, мамка му…? — Бел.ред.

Cabron! (исп.) — Задник! — Бел.ред.

„Балтимор Ориолс“ — американски бейзболен отбор. — Бел.ред.

Древноегипетска каменна плоча, на която на три езика е изсечен указ на фараона Птолемей Пети. Понеже третият език е достъпният през 19-и век древногръцки, камъкът представлява ключ към разгадаването на древноегипетските йероглифи — постижение, обявено през 1822 г. от легендарния френски академик и изследовател Жан-Франсоа Шамполион. — Бел.ред.

Г-н Ед е говорещ кон от популярен шейсетарски американски сериал. — Бел.ред.

Международна швейцарска верига хотели и курорти. — Бел.ред.

Известна фраза от романа „Моби Дик“ на Х. Мелвил, прев. Н. Розева. — Бел.прев.