Клайв Касслер - Изгубената империя

Изведнъж се блъсна в стена от листа и падна напред.

— Фарго!

Сам се превъртя по гръб и си пое дъх.

— Тук!

— Единайсет минути.

Остана да лежи трийсет секунди, премисляйки плана си, докато накрая остана доволен, че може да проработи. Разбира се, може не значеше ще. Но нямаше избор, не му оставаха нито други възможности, нито време.

Проправи си път до дъното на калдерата и се върна на полянката.

— Намерих нещо.

— Лъжеш ли?

— Не.

Ривера се изправи.

— Да вървим.

— Дай ми минута.

Сам се приближи до Реми и седна до нея. Тя отвори очи и се усмихна.

— Здрасти.

— Здрасти. Боли ли?

— Не. Само тъпо пулсира. Броях си ударите на сърцето, за да минава времето.

Сам се засмя.

— Никога не скучаеш, а?

— Никога.

— Намерих нещо. Сега ще заведа Ривера.

— Това, което…

— Така ми се струва. Мисля, че го открихме. — Той се наведе и я целуна по бузата. После прошепна: — Сега ще го заведа. С малко късмет ще се върна сам.

— Значи ще се видим, като се върнеш.

— Готов съм — каза по-високо Сам, като се изправи и се обърна към Ривера.

— Тръгвай тогава.

Сам заведе Ривера до входа, подаде му фенера и се дръпна настрани. Ривера пъхна глава в тунела, после му подхвърли обратно фенерчето.

— Какво има там?

— Не стигнах далеч.

Ривера се спря. Явно обмисляше дали двамата Фарго вече не са излишен багаж.

— Но докъдето стигнах, се изгубих три пъти. В един от страничните тунели има срутване, зад него видях нещо на стената. Някакъв символ.

Това свърши работа. Ривера му даде знак да влезе в тунела. Той тръгна приведен напред, докато стените и таванът се разшириха. Ривера вървеше на няколко крачки след него.

— Накъде?

Сам се направи на объркан за няколко секунди, после пое надясно, следвайки издигащия и спускащия се под и завоите, докато стигнаха до каверната със солта.

— Това вълни ли са? — попита Ривера, като се оглеждаше.

— Така ми се струва. Долу сигурно има лабиринт от морски пещери.

— А стените? Кристализирала сол?

— Морска сол, довяна от пещерите. Виждаш ли тъмните жили? — Той насочи фенера към най-близката стена. — Огледай ги.

Без да отмества пистолета от гърдите на Сам, Ривера се приближи до стената.

— Това е някакъв минерал — каза Сам. — Изумруд или нефрит.

Ривера с разсеяно кимане проследи жилите с поглед.

— Къде е този страничен тунел?

Сам започна да обхожда пещерата с фенера си, като внимаваше да не осветява пода. Притаи дъх, надявайки се Ривера да не забележи колоните и подредбата им.

— Продължавай.

Сам тръгна напред. Сърцето му туптеше лудо, но той се стремеше да ходи уверено и да прескача дупките по пода. Когато премина през центъра, нещо изхрупа, сякаш се пробива ледът на замръзнало езеро. Ривера изруга.

Сам се обърна.

— Не ми свети в очите, дявол те взел!

Ривера беше стъпил в една от по-малките дупки и пропаднал до чатала. Мъчеше се да се издърпа навън, да се подпре на свободния си крак. Опита още два пъти, но не успя.

— Ще дойдеш и ще ми помогнеш. Иначе…

— Знам, ще ме застреляш.

Сам се приближи към него, стиснал фенера в лявата си ръка. Насочи за миг светлината към очите на Ривера, после пак я отмести. В същото време пъхна дясната си ръка в джоба, взе шепа сол и пак я извади.

— Мамка му! — изръмжа Ривера. — Махни тоя фенер…

— Извинявай.

— Стига толкова. Само протегни ръка. Не ме хващай.

Сам протегна ръка. Ривера се хвана за нея и използва Сам като противотежест да се изтегли навън. В този момент Сам завъртя фенера между пръстите си, като отново светна право в очите на мексиканеца. — Извинявай!

В същото време направи крачка вляво, възползвайки се от моментната слепота на Ривера, и измести дулото на пистолета от себе си. После замахна с дясната си ръка, сякаш хвърляше бейзболна топка, и прати солта право в очите му. След това, знаейки какво ще последва, се просна по корем.

Ривера изкрещя и натисна спусъка. Куршумите заотскачаха от стените и тавана. По земята се посипа дъжд от солни кристали, които проблясваха на светлината на фенера. Ривера се въртеше бясно, опитвайки се да възстанови равновесието си, докато залиташе по пода с пистолета в ръка.

Сам се изправи на колене, приклекна като спринтьор на старта и се хвърли напред. Ривера чу как подът хрупа под краката му и се обърна в посока на звука, продължавайки да стреля. Без да спира, Сам се просна по корем и се плъзна по земята, а солта дереше гърдите и брадичката му. Той замръзна и притаи дъх.