Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

Чандлър наближаваше края на едночасовото си слово. Беше се разпростряла върху политиката на полицейското управление по отношение на употребата на оръжие и Бош си помисли, че тя може и да е изпуснала вниманието на заседателите, което бе привлякла силно в началото. За известно време дори Белк, който седеше до него, също беше се отвлякъл от словото й, прелистваше бележника и поправяше някои части от речта си.

Белк беше едър човек, с повече от четиридесет килограма наднормено тегло според Бош. Освен това се потеше дори и в хладната съдебна зала. По време на подбора на съдебните заседатели Бош все се чудеше дали потенето беше реакция от наднорменото тегло, или притеснение за това, че ще бъде опонент на Чандлър.

Думата „правосъдие“ привлече вниманието на Бош. Разбра, че Чандлър е преминала средата и сега започва отново да нанася удари, като споменава тази дума почти във всяко изречение. В гражданския съд правосъдие и пари бяха взаимозаменяеми понятия, защото означаваха едно и също.

— Правосъдието за Норман Чърч е било краткотрайно. Траяло е само няколко секунди. Правосъдието според детектив Бош също не е траяло дълго. Само докато блъсне вратата, насочи деветмилиметровия си „Смит и Уесън“ и дръпне спусъка. Правосъдието се е състояло в един изстрел. Куршумът, който детектив Бош е избрал, за да екзекутира господин Чърч, е бил от така наречените „експлозивни“. Използва се при екстремни ситуации. Този вид куршуми се разширяват един и половина пъти при удара и разрушават много тъкани и органи по пътя си. Той е разкъсал сърцето на господин Чърч. Ето това е било правосъдието.

Бош забеляза, че повечето от заседателите гледат не към Чандлър, а към мястото на ищеца. Като се наведе леко напред, той надникна покрай катедрата и видя вдовицата Дебора Чърч да попива с кърпичка сълзите по бузите си. Беше жена с тесни рамене и широк ханш — приличаше на камбана. Тъмната й коса бе подстригана късо, очите й бяха малки, сини на цвят. Обикновена домакиня от предградията и майка на дъщерите си до оная сутрин, след като Бош бе застрелял съпруга й, а полицията бе обърнала къщата й с главата надолу при обиска и репортерите я бяха засипвали с въпросите си. Всъщност тогава Бош я съжали, дори я смяташе за жертва, докато тя не нае Мани Чандлър и не започна да го нарича убиец.

— Доказателствата, дами и господа, ще покажат, че Бош е продукт на своето полицейско управление — продължаваше Чандлър. — Закоравяла, арогантна машина, която раздава правосъдие по свои собствени закони. Ще ви питат това ли е, което вие искате от полицейското си управление. От вас ще се иска да отсъдите правилно, да осигурите правосъдие за едно семейство, чийто баща и съпруг е бил отнет.

В заключение бих искала да ви цитирам един немски философ, който се казва Фридрих Ницше и преди около век е написал нещо, което мисля, че е все още актуално. Той е писал: „Онзи, който се бори с чудовища, трябва да внимава да не се превърне сам в чудовище по време на борбата. Когато погледнете в бездната, тя също ви наблюдава…“

Дами и господа, ето за това се отнася делото. Детективът Хари Бош не само е надникнал в бездната. В нощта, когато е бил убит Норман Чърч, бездната също е надникнала в него. Мракът го е обхванал и детектив Бош е бил победен. Той се е превърнал в онова, срещу което се е борил. В чудовище.

Мисля, вие ще установите, че доказателствата ви водят точно до това заключение. Благодаря.

Чандлър седна на мястото си и потупа успокоително ръката на Дебора Чърч. Бош, разбира се, знаеше, че тя направи това заради съдебните заседатели, а не за да успокои вдовицата.

Съдията вдигна поглед към часовника, вграден в махагоновата ламперия над вратата на съдебната зала, и обяви петнадесет минути почивка преди речта на Белк. Когато се изправи, за да изпрати съдиите, Бош видя, че едната от дъщерите на Чърч го гледа откъм пейките за публиката. Беше на около тринадесет години — по-голямата — Нанси. Той бързо отмести поглед и се почувства виновен. Чудеше се дали някой от съдебните заседатели е забелязал.

Белк каза, че иска да остане сам по време на почивката, за да прегледа отново речта си. На Бош му се прииска да отиде до барчето на шестия етаж, защото още не беше ял, но предположи, че някои от заседателите могат също да идат там, или още по-лошо — членовете на семейството Чърч. Затова слезе с ескалатора надолу и излезе пред сградата. Застана до сандъчето за цигари. Запали и се облегна на фундамента на статуята. Сега усети, че лепне от пот. Часът, докато бе траяла встъпителната реч на Чандлър, му се беше сторил като вечност. Вечност, през която целият свят се беше втренчил в него. Знаеше, че този костюм няма да издържи чист цялата седмица. Трябваше да провери дали другият му костюм е почистен. Като мислеше за такива дреболии, той се отпусна.