Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

— Продължавайте, госпожо Чандлър. Както ви казах тази сутрин в канцеларията, искам встъпленията да приключат до края на деня, защото в четири имам друга работа.

— Благодаря, ваша светлост — повтори тя. После се обърна към заседателите, за да продължи: — Дами и господа, нашата полиция ни е нужна. Ние всички се надяваме на нашата полиция. Повечето от служителите й, по-голямата част от тях, извършват неблагодарна работа и я вършат добре. Полицията е необходима част от нашето общество. Какво бихме правили, ако не можехме да се доверим на служителите в полицията, за да ни служат, да ни защитават и да ни пазят? Но настоящият процес няма да се занимава с това. Искам да помните това по време на делото. Защото ние ще се занимаваме с въпроса какво трябва да се направи, когато някой служител на полицията наруши правилата и законите, които ръководят полицейските служби. Това, за което ще говорим, се нарича изключение. И доказателствата ще покажат, че Хари Бош е едно изключение сред ченгетата, човек, който в една нощ преди четири години е решил да стане съдия, съд и екзекутор. Той е застрелял човек, когото е мислел за убиец. Отвратителен, сериен убиец. Да! Но в момента, когато ответникът е решил да извади пистолета си и да стреля в господин Норман Чърч, за подобно обвинение не е имало юридически доказателства.

След малко ние ще чуем от защитата, че полицията разполага с неопровержими доказателства, свързващи господин Чърч с тези убийства. Но по време на процеса вие трябва да помните откъде идват тези доказателства. От самата полиция. И също кога са открити те. След като господин Чърч е бил екзекутиран. Аз мисля, че ние ще успеем да ви покажем, че тези предполагаеми доказателства са най-малкото дискутируеми. Че те в най-добрия случай са не дотам убедителни. И всъщност вие ще трябва да отсъдите дали господин Чърч, женен човек, с две малки деца и добре платена работа в самолетостроенето, е бил наистина онзи убиец, така нареченият „Майстор на кукли“, или просто е нарочен за такъв, принесен е в жертва, за да може полицейското управление да прикрие греха на един от своите служители, а именно бруталната, непредизвикана и ненужна екзекуция на невъоръжен човек.

Тя продължи да говори надълго и широко за неписаното правило на мълчание, което се знаеше, че съществува в полицията, за дългата история на брутални постъпки от служителите, за побоя над Родни Кинг 3 3 През 1991 г. четирима полицаи пребиват чернокожия Родни Кинг, в резултат на което в Лос Анджелис пламват расови безредици. — Б.пр. , за безредиците. Според Хани Чандлър те всички бяха отвратителни цветове на растението, което бе посадил Хари Бош с убийството на Норман Чърч. Бош я чуваше да говори, но всъщност вече не слушаше. Държеше очите си отворени и дори понякога срещаше погледа на някой от съдебните заседатели, но всъщност не присъстваше в залата.

Беше се задействала вътрешната му защита. На адвокатите, съдиите и заседателите сигурно щеше да им е нужна седмица, може би и повече, за да правят разбор на онова, което бе мислил и извършил за по-малко от пет секунди. За да може да стои в съдебната зала през цялото това време, той трябваше понякога да се оттегля вътре в себе си.

Мислено си представи лицето на Чърч. Тогава, когато дойде краят, в апартамента над гаража на улица „Хиперион“. Бяха се гледали в очите. Очите, които Бош беше видял, бяха очи на убиец — черни, като камъка до шията на Чандлър.

— … дори и да беше посягал за пистолет, какво от това? — казваше Чандлър. — Някой е ритнал вратата и я е отворил. Човек с оръжие. Кой би обвинил някого, че посяга — според полицията — за оръжие да се защити. А фактът, че той е посягал за нещо на пръв поглед толкова смешно като перука, прави този епизод още по-отблъскващ. Той е бил застрелян хладнокръвно. Нашето общество не може да приеме това.

Бош отново се изключи и се замисли за новата жертва, погребана, изглежда, от години в бетонния под. Чудеше се дали изобщо е имало съобщение за изчезването й, дали е имала майка, баща, съпруг или дете, които да я очакват през цялото това време. След като се върна от местопроизшествието, той бе започнал да разказва на Белк за находката. Беше го помолил да поиска от съдията Кейес отлагане на делото, докато приключи новото следствие. Но Белк го беше прекъснал, като му каза, че колкото по-малко знае, толкова по-добре. Белк изглеждаше толкова изплашен от усложненията с новото разкритие, че реши да направи точно обратното на онова, което му предлагаше Бош. Той искаше да претупа делото, преди новината за разкритието и възможната му връзка с Майстора да стане публично достояние.