Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

— Казвай сега, какво ново?

Едгар отговори, че няма нищо ново. Още няма идентификация.

Бош седна до бюрото си и отпусна вратовръзката. В офиса на Паундс беше тъмно, значи можеше да си запали цигара. Мисълта му отново се върна към делото и Мани Чандлър. Повечето от нейните аргументи бяха завладели вниманието на заседателите.

Всъщност беше го нарекла убиец, беше го обвинила, че е стрелял под въздействие на емоциите си. Белк бе отвърнал с препратка към закона и правото на полицейския служител да използва смъртоносно оръжие при неизбежна опасност. Дори и да се е разбрало в последствие, че не е имало опасност и под възглавницата е нямало оръжие, Белк беше наблегнал на това, че действията на Чърч са създали впечатление за наличието на такова, което е давало право на Бош да действа по начина, по който е трябвало.

Накрая Белк беше контрирал цитата на Чандлър от Ницше, като цитира „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Белк каза, че Бош е бил навлязъл в „мъртвата зона“, когато е отворил вратата на апартамента на Чърч. В този момент той или е трябвало да се бие, или да загине. Да убие, или да бъде убит. Друго обяснение на неговите действия би било невярно.

Сега, когато вече беше седнал срещу Едгар, Бош трябваше да признае пред себе си, че речта не беше направила впечатление. Белк навяваше досада, докато Чандлър беше интересна и убедителна. Началото не изглеждаше добро… Забеляза, че Едгар беше спрял да говори, а той не беше чул и дума.

— Какво става с отпечатъците?

— Хари, ама ти слушаш ли ме? Току-що ти казах, че преди около час сме приключили със силиконовата смола. Донован взе отпечатъци от ръката. Каза, че изглеждат добре, смолата ги е запечатала идеално. Тази нощ той ще прегледа базата данни и може би до сутринта ще намери онези, които са подобни на нашите. После вероятно ще му е нужно времето до обяд, за да ги сравни. Но поне с това няма да се бави. Паундс нареди да го обслужват с предимство.

— Добре, ще ми съобщиш какво се е получило. Аз ще идвам от време на време през тази седмица.

— Хари, не се притеснявай. Ще те осведомявам за всичко. Но ти се опитай да запазиш спокойствие. Виж какво, наистина си хванал този, когото трябва. Ти имал ли си някакви съмнения по този въпрос?

— До днес не.

— Тогава не се бой. Силата е право. Дори Мани Чандлър да се скъса да го духа на съдията и заседателите, това няма да се промени.

— Правото е сила.

— Какво?

— Нищо.

Бош се замисли върху онова, което беше казал Едгар за Чандлър. Интересно колко често заплахата от страна на жена, дори и тя да е специалист в професията си, се превръщаше за ченгетата в сексуална заплаха. Мислеше, че повечето от тях, също като Едгар, считат, че сексуалността на Чандлър й дава предимство. Те не искаха да признаят, че тя е дяволски добър професионалист, докато дебелакът градски адвокат, който защитава Бош, не е.

Бош се изправи и се приближи до шкафчетата с документи. Отвори едно от своите чекмеджета и бръкна в дъното, за да извади две сини папки, наречени „книги за убийствата“. И двете бяха тежки и почти по шест сантиметра дебели. На гърба на първата пишеше „Основни биологични данни“, а на втората, „Документи“. И двете бяха по случая „Майстора на кукли“.

— Кой ще свидетелства утре? — попита Едгар откъм дежурната.

— Не знам точно какъв ще бъде редът на извиканите. Съдията не й позволи да го каже. Но аз съм призован, също така Лойд и Ървинг. Извикала е също Амадо — координатора по медицинските изследвания, и дори Бремер. Всички трябва да се явят и тогава тя ще каже кой ще дава показания утре и кой по-късно.

— „Таймс“ няма да позволи на Бремер да свидетелства. Те винаги се пазят от подобни лайна.

— Да, ама той не е призован като репортер на „Таймс“. Нали беше написал онази книга по този случай. Така че тя му е изпратила призовка като на автор на книгата. Съдията Кейес вече каза, че в случая той няма да може да се ползва от правото на репортерите. Юристите на „Таймс“ може и да се опитат да възразят, но заповедта е вече издадена. Бремер ще дава свидетелски показания.

— Чуй ме какво ти казвам. Тя сигурно си е поиграла със стареца в задните стаи. Както и да е, Бремер не може да ти причини вреда. В онази негова книга ти си описан като герой на деня.

— Предполагам, че си прав.

— Хари, ела тук да хвърлиш един поглед.

Едгар стана иззад машината и се насочи към шкафчетата. Той внимателно свали една кутия отгоре и я сложи върху масата. Беше с размерите на опаковка за шапки.