Майкл Коннелли - Блондинка в бетона

— И тогава?

— Донован вече замесва гипс. Ще направим гипсова отливка на лицето. А за ръката — имаме само отпечатъка на лявата. Дясната се е извила при поставянето долу. Донован ще опита да използва силиконова смола. Казва, че това е най-добрият начин да се получат фините отпечатъци от пръстите.

Бош кимна. Погледа известно време как Паундс разговаря с репортерите и забеляза първото нещо, което си заслужаваше усмивката днес. Лейтенантът говореше пред камерата, но явно никой от журналистите не беше му казал, че челото му е изцапано. После запали цигара и отново се обърна към Едгар.

— Значи всичко тук наоколо е било складове под наем, така ли? — попита той.

— Точно така. Собственикът беше преди малко тук. Каза, че цялата площ тук отзад е била разделена на помещения, всяко с отделен вход. Майстора… хм… убиецът де, който и скапаняк да е бил, може да е наемал едно от помещенията и да си е правил с него каквото поиска, без някой да го види. Единственият проблем би бил шумът от разбиването на пода. Но това е могло да се прави нощем. Собственикът каза, че почти никой от наемателите не е използвал складовете през нощта. Всички са имали ключ от външната врата в края на алеята. Извършителят е можел да дойде и да си свърши работата за една нощ.

Следващият въпрос се подразбираше и затова Едгар отговори, преди Бош да го попита:

— Собственикът не може да ни каже името на наемателя. Не може да бъде сигурен, защото книгите му са изгорели по време на пожара. Застрахователната компания е обезщетила повечето от хората, които са подали заявления, и ние ще получим тези имена. Но той каза, че има няколко, които изобщо не са подавали молби след метежа. Никога повече не е чувал за тях. Не може и да си спомни всички имена, но дори ако някой от тях е бил нашият човек, той при всички случаи е използвал фалшиво име. В края на краищата и аз да бях наел помещението, за да циментирам труп в пода, сигурно щях да използвам друго име.

Бош кимна и погледна часовника си. Скоро трябваше да тръгва. Усети, че е гладен, но сигурно нямаше да има време да хапне. Отново сведе поглед към дупката и видя разликата в цветовете на стария и новия бетон. Старата плоча бе почти бяла. А бетонът, в който е била погребана жената, беше тъмносив. Забеляза малко парче червена хартия, което се показваше от сивата маса в края на дупката. Скочи долу и го взе. Беше с големината на топчица за тенис. Дръпна го силно и то остана в ръката му. Хартията беше част от смачкан и празен пакет „Марлборо“. Едгар извади от джоба си една пластмасова торбичка за веществени доказателства и я поднесе отворена към Бош да пусне откритието в нея.

— Сигурно е паднала вътре заедно с тялото — каза той. — Добра находка.

Бош се измъкна от дупката и отново погледна часовника си. Беше време да тръгва.

— Обади ми се, ако я идентифицирате — каза на Едгар.

Съблече гащеризона, пъхна го в багажника и после запали цигара. Застана до каприса и загледа как Паундс провежда внимателно планираната си „импровизирана“ пресконференция.

Хари можеше да се хване на бас, че повечето от репортерите са от телевизията. Личеше по камерите и скъпите им костюми. Видя Бремер, онзи от „Таймс“, застанал в периферията да чака телевизионните репортери да свършат, за да цапардоса Паундс с някакъв труден въпрос, който да го накара да се замисли, преди да отговори.

Бош почака лейтенантът да приключи. Рискуваше да закъснее в съда, но искаше да види бележката. Когато най-после свърши с журналистите, лейтенантът кимна и Бош го последва до колата. Хари седна на мястото до шофьора и Паундс му подаде копието.

Дълго време оглежда бележката. Беше написана с познатите неграмотни печатни букви. Експертът по графология беше го нарекъл „филаделфийски печатен шрифт“ и бе заключил, че особеният наклон на буквите е предизвикан от писане с несвикнала ръка. Евентуално левак е писал с дясната си ръка.

Бош знаеше, че стилът може да бъде изкопиран, но нещо в стихчетата го разтърси дълбоко. Бяха като другите. Същите слаби, ученически рими, същият полулитературен опит да звучат на възвишен език. Усети смут да стяга гърдите му.