Майкл Коннелли - Хари

— Ясно ми е. Но това е поверителна информация, свързана със съдебни процеси срещу полицейското управление. Тя би трябвало да е известна само на адвоката и на неговия клиент. Не разбирате ли? Възможно е да ви обвинят, че като сте отворили дори една единствена папка, вие сте нарушили правата на клиентите на Елайъс.

— Искаме само да открием убиеца му. Не ни пука за висящите дела. Моля се на Господ името на убиеца да не е в папките и той да не е ченге. Но ако е така и ако Елайъс е запазил в папките отправените му заплахи? Ами ако по собствен път е научил нещо за човек, който има мотив да го убие? Разбирате ли, трябва да отворим тези папки.

— Всичко това ми е ясно. Но ако по-късно някой съдия постанови, че тази заповед не е законосъобразна, няма да можете да използвате онова, което откриете тук. Готови ли сте да поемете този риск?

Тя се извърна от тях и погледна към вратата.

— Трябва да намеря телефон — каза Лангуайзър. — Не мога да ви позволя да отворите офиса.

Бош ядосано въздъхна и мислено се изруга за това, че прекалено рано е повикал прокурор. Трябваше просто да си свърши работата както си знае и после да се занимава с последствията.

— Ето.

Хари отвори куфарчето си и й подаде клетъчния си телефон. Тя набра номера на окръжната прокуратура и поиска да я свържат с прокурор на име Дейвид Шийман. Бош знаеше, че завежда отдела за тежки престъпления. Когато я свързаха, Лангуайзър обобщи положението и детективът продължи да слуша, за да е сигурен, че излага правилно подробностите.

— Губим адски много време да се мотаем тук, Хари-прошепна му Райдър. — Искаш ли с Едгар да намерим Харис и да си поговорим с него за снощи?

Бош бе готов да кимне одобрително, но после се поколеба, като си помисли за възможните последствия.

Майкъл Харис съдеше петнадесет души от отдел „Грабежи и убийства“. Процесът трябваше да започне в понеделник. Харис, мияч на автомобили, лежал в затвора за въоръжен грабеж и нападение, искаше десет милиона долара заради нанесени щети, като твърдеше, че детективите от „Грабежи и убийства“ изфабрикували фалшиви улики срещу него, за да го обвинят в отвличането и убийството на дванадесетгодишно момиченце от известно и богато семейство. Според него, детективите го отвлекли и измъчвали в продължение на три дни с надеждата да изтръгнат признания, както и да научат къде се намира изчезналото дете. След като не го направил, те му нахлузили на главата найлонова торба и заплашили, че ще го задушат. Един От тях пъхнал в ухото му остър предмет — дело „Черния войн“, веществено доказателство № 2, молив — и му спукал тъпанчето. Но Харис не отстъпил и на четвъртия ден вече разлагащият се труп на момичето бил открит в пустеещ участък на две преки от апартамента му. Било изнасилено и удушено.

Убийството се бе превърнало в първото от цяла поредица престъпления, хвърлили в паника Лос Анджелес. Жертвата беше прекрасно русо, синеоко момиченце на име Стейси Кинкейд, измъкнато от леглото си в голямата и привидно сигурна семейна къща в Брентуд. Престъплението вледени града. Никой не можеше да се чувства в безопасност.

Колкото и ужасно да бе само по себе си, убийството на момиченцето беше прекалено раздухвано от медиите. Отначало това се дължеше на произхода на жертвата. Стейси беше доведена дъщеря на Сам Кинкейд, чието семейство притежаваше повече от десет магазина за автомобили в Лос Анджелес. Сам беше син на Джаксън Кинкейд, първия „цар на колите“, развил семейния бизнес от представителство на „Форд“, което му оставил след Втората световна война баща му. Подобно на Хауард Елайъс по-късно, Джак Кинкайд бе открил достойнствата на рекламирането по местната телевизия и през 60-те години постоянно присъстваше в късните реклами. Пред камерата той проявяваше чар, излъчваше искреност и добродушие. Изглеждаше също толкова надежден и заслужаващ доверие, колкото Джони Карсън и също толкова често присъстваше в лосанджелеските дневни и спални. Ако Лос Анджелес бе градът на автомобилите, Джак Кинкейд определено беше негов неофициален кмет.

Далеч от обективите, царят на колите беше пресметлив бизнесмен, който винаги играеше двойна игра и безмилостно мачкаше конкурентите си. Неговата империя бързо се разрастваше, паркингите му покриваха Южна Калифорния. През 80-те години делото на Кинкейд беше завършено и прозвището „цар на колите“ получи неговият син. Но старецът остана на трона си, макар и в повечето случаи незабележим за обществото. Това стана пределно ясно, когато изчезна Стейси Кинкейд. Старият Джак се върна на телевизионния екран, този път в новините, за да обяви един милион долара награда за връщането й. Това бе поредният сюрреалистичен епизод от историята на убийството в Лос Анджелес. Старецът, с чийто телевизионен образ бяха израснали всички, отново се завърна, като сълзливо умоляваше да пощадят живота на внучката му.