Майкл Коннелли - Хари

Напразно. Парите и сълзите му се оказаха излишни, когато трупът на детето беше открит от случаен минувач в пустеещ участък близо до апартамента на Майкъл Ха-рис.

Случаят влезе в съда единствено на основата на отпечатъците на Харис, открити в спалнята на момиченцето. Процесът прикова вниманието на града и всеки ден бе предаван на живо по телевизията. Адвокатът на Харис, Джон Пени, също толкова опитен, колкото и Елайъс, що се отнасяше до манипулирането на съдебните заседатели, окачестви мястото на откриването на трупа като случайно и заяви, че отпечатъците, открити върху един от учебниците на детето, просто били изфабрикувани от полицията.

Цялата власт и пари на династията Кинкейд не можеха да се сравняват с антиполицейските настроения и расовото значение, което придоби случаят. Харис беше чернокож, Кинкейд, полицаите и прокурорите — бели. Обвинението окончателно се провали, когато Пени предизвика възприетата от мнозина като расистка забележка на Джак Кинкейд. Когато го разпитваше на свидетелското място, Пени го попита защо няма нито един магазин в южната част на централен Лос Анджелес. Без да се колебае и преди прокурорът да успее да възрази, Кинкейд отвърна, че никога не би въртял бизнес в район, чиито обитатели са склонни към бунтове. Каза, че взел това решение след бунтовете в Уотс през 1965 година и че то се затвърдило през 1992 година.

Въпросът и отговорът нямаха нищо общо с убийството на дванадесетгодишното момиченце, но се оказаха повратен момент в процеса. По време на по-късни интервюта съдебните заседатели заявиха, че отговорът на Кинкейд бил показателен за дълбокото расово разделение в града. Съчувствието рязко се пренасочи от семейството на жертвата към Харис. Обвинението беше обречено.

Съдебните заседатели оправдаха Харис за четири часа. После Пени предаде случая на колегата си Хауард Елайъс и Харис зае мястото си до Родни Кинг в пантеона на жертвите на гражданските права и на героите на Южен Лос Анджелес. Повечето от тях бяха заслужили тази чест, но някои бяха изцяло творения на адвокатите и медиите. Към която и категория да се отнасяше Харис, сега той искаше да му платят — с процес за нарушаване на гражданските права, в който десетте милиона долара щяха да са само първоначално обявената цена.

Въпреки съдебното решение и цялата реторика около него, Бош не вярваше в твърденията на Харис, че е невинен и че е бил измъчван от полицията. Един от детективите, които ищецът обвиняваше в жестокост, беше бившият му партньор, Франки Шиън, а Хари го познаваше като истински професионалист. Затова смяташе Харис просто за лъжец и убиец, успял да заблуди правосъдието. Не изпитваше каквито и да е угризения да го докара в полицията и да го разпита за убийството на Хауард Елайъс. Но в същото време знаеше, че ако го направи, рискува да потвърди вече понесените от него репресии-поне в очите на голяма част от обществото и медиите. Решението, което трябваше да вземе, бе колкото полицейско, толкова и политическо.

— Чакай да помисля малко — каза той и се отдалечи от останалите.

Случаят се оказваше още по-деликатен, отколкото си бе мислил до този момент. Всяка погрешна стъпка можеше да доведе до катастрофа — за следствието, управлението и собствената му кариера. Зачуди се дали Ървинг е разбирал всичко това, когато е избрал групата на Бош. Навярно, каза си Хари, комплиментите на заместник-началника са били само параван за истинския му мотив — да ме хвърли на дивите зверове. Знаеше, че това е параноя. Ървинг едва ли би успял толкова бързо да състави толкова съвършен план. Залогът беше толкова голям, че изобщо не би включил в сметките екипа на Бош.

Той вдигна поглед и видя, че небето вече изсветляваше. Денят щеше да е слънчев и горещ.

— Хари?

Бош се извърна. Беше Райдър.

— Тя свърши.

Той се върна при останалите и Лангуайзър му подаде обратно телефона.

— Това няма да ви хареса — каза прокурорката. — Дейв Шииман иска да доведе независим адвокат, който да прегледа папките преди вас.

— Какъв е този независим адвокат, по дяволите? — попита Делакроче.

— Назначава се от съдия и ще контролира работата с папките. Задачата му е да защищава правата на клиентите и в същото време да ви дава каквото ви трябва. Поне така се надявам.

— Мамка му — процеди Бош. — Защо просто не се откажем от проклетия случай още сега? Щом окръжната прокуратура не се интересува дали ще разкрием убиеца, на нас също не ни пука.