Майкл Коннелли - Хари

— Не наизуст. Погледни в списъка си.

Бош отвори бележника си, откри го и го набра.

— Ами Тъгинс? — попита Частейн. — Ако му позвъниш, ще му дадеш начален старт да вдигне на крак целия Саут Енд.

— Зная. Мисля по въпроса.

Хари мислеше за това още от мига, в който Мили Елайъс беше споменала името на Престън Тъгинс. При много от малцинствените групи пасторите имаха тежестта на политици, когато ставаше дума за реакцията на общността към социално, културно или политическо събитие. Престън Тъгинс беше нещо повече. Той оглавяваше група свещеници и всички заедно представляваха могъща и имаща опит с медиите сила, която можеше да държи цялата общност нащрек — или да я накара да изригне като вулкан. С Престън Тъгинс трябваше да бъдат крайно внимателни.

Бош пъхна ръка в джоба си и извади визитката, която по-рано му беше дал Ървинг. Тъкмо се готвеше да набере един от номерата, когато телефонът в ръката му иззвъня.

Беше Делакроче. Хари му даде адреса на апартамента на Елайъс в „Плейс“ и му нареди да вземе още една заповед за обиск. Делакроче изруга, защото вече веднъж беше събудил съдията. Сега щеше да му се наложи отново да го направи.

— Добре дошъл в отдел „Убийства“ — каза Бош и изключи.

— Какво има? — попита Частейн.

— Нищо. Глупости.

Хари набра номера на Ървинг. Заместник-началникът отговори след първото иззвъняване и съобщи цялото си име и длъжност. На Бош му се стори странно, че Ървинг изглежда толкова бодър, като че ли изобщо не е спал.

— Тук е Бош, господин заместник-началник. Казахте да ви позвъня, ако…

— Няма проблем, детектив. Какво става?

— Току-що уведомихме семейството. Съпругата и сина на Елайъс. Хм, тя поиска да повикам свещеник.

— Не виждам защо да не го направите?

— Свещеникът е Престън Тъгинс и реших, че може би някой малко по-старши от мен би могъл по-добре да…

— Разбирам. Правилно решение. Ще се погрижа. Предполагам, че началникът лично ще иска да се заеме. И без това тъкмо се канех да му позвъня. Нещо друго?

— Засега не.

— Благодаря ви, детектив.

Ървинг затвори. Частейн попита какво е казал и Бош му предаде разговора.

— Имам чувството… — измърмори Частейн, че играта ще загрубее.

— Можеш да си сигурен.

Частейн се канеше да каже нещо, но пейджърът на Бош запиука. Той провери номера. Пак не го търсеха от домашния му телефон. Беше Грейс Билетс. Беше забравил да й позвъни. Сега го направи и тя отговори веднага след първото иззвъняване.

— Чудех се дали ще ми се обадиш.

— Извинявай. Имах работа и ми изскочи от ума.

— Е, какво става? Ървинг не ми каза кой е убит, а само, че „Въоръжени обири и убийства“ и Сентръл не могат да поемат случая.

— Хауард Елайъс.

— Мамка му… Хари… Искрено ти съчувствам.

— Няма нищо. Ще се справим.

— Ще си в центъра на вниманието. А ако е било някое ченге… Във всички случаи ще попаднеш под ударите. Успя ли да разбереш нещо от Ървинг? Иска ли да разплетеш възела?

— Дава двусмислени сигнали.

— Не можеш да говориш свободно ли?

— Точно така.

— Е, и аз получавам двусмислени сигнали. Ървинг ми каза да освободя групата ти от дежурства, но само до петък. После пак ще разговаряме. След като вече зная коя е жертвата, според мен, това означава, че ще работиш по случая дотогава и после ще те върне в Холивуд, където ще продължиш следствието между другото.

Бош кимна, но не каза нищо. Това съответстваше на другите ходове на заместник-началника. Ървинг бе събрал голям екип за работа по случая, но очевидно щеше да им даде само една седмица. Може би се надяваше, че дотогава интересът на медиите ще отслабне и следствието в крайна сметка ще потъне сред купищата неразкрити престъпления. Ървинг се заблуждава, ако смята така, помисли си Бош.

Поговориха още няколко минути и Билетс-приключи с думите:

— Пази се, Хари. Ако го е извършило ченге, някой от „Грабежи и убийства“…

— Какво?

— Просто внимавай.

— Ще внимавам.

Той изключи телефона и погледна през предното стъкло. Почти бяха стигнали до магистрала 110 и скоро отново щяха да са на Калифорния Плаза.

— Твоят лейтенант ли беше? — попита Частейн.

— Да. Просто искаше да знае какво става.

— Какви са отношенията им с Райдър? Още ли са заедно?

— Това не е моя работа, Частейн. Нито пък твоя.

— Само питам.

Известно време пътуваха в мълчание. Въпросът на Частейн ядоса Бош. По този начин детективът от вътрешния отдел му напомняше, че са му известни някои тайни — че може и да не е в свои води, когато става дума за разследване на убийство, но че знае разни неща за ченгетата и трябва да бъде приеман сериозно. На Хари му се искаше да не бе разговарял с Билетс, докато Частейн бе в автомобила.