Майкл Коннелли - Хари

— Добре.

Бош се изправи.

— Сега ще ви оставим. Но ще се наложи или аз лично, или други детективи пак да поговорят с вас. Навярно по-късно днес.

Никой не му отговори.

— Госпожо Елайъс, можете ли да ни дадете снимка на съпруга ви?

Жената вдигна поглед към него. Лицето й изразяваше дълбоко смущение.

— За какво ви е снимка на Хауард?

— Възможно е в хода на следствието да се наложи да я покажем на някого.

— Всички познават Хауард.

— Сигурно е така, госпожо, но все пак може да ни потрябва снимка. Бихте ли…

— Мартин — прекъсна го тя, — иди да ми донесеш албумите от чекмеджето в кабинета.

Младежът напусна стаята и тримата зачакаха. Бош извади от джоба си визитка и я постави върху стъклото на масичката от ковано желязо.

— Това е номерът на пейджъра ми, ако ви потрябвам или мога да ви помогна с нещо. Имате ли семеен свещеник, когото бихте желали да повикаме?

Мили Елайъс отново го погледна.

— Преподобният Тъгинс от АМЕ1.

Бош кимна, но още в същия миг му се прииска да не бе задавал този въпрос. Мартин се върна в дневната с албума. Майка му го взе и започна да го разлиства. Многобройните фотографии на съпруга й я накараха отново да заплаче. Накрая стигна до снимка, показваща в близък план Елайъс. Тя реши, че ще свърши работа на полицията, внимателно я извади и я подаде на Бош.

— Ще ми я върнете, нали?

— Да, госпожо. Лично ще се погрижа да си я получите обратно.

Той кимна и се насочи към вратата. Чудеше се дали не може просто да забрави да позвъни на преподобния Тъгинс.

— Къде е съпругът ми? — неочаквано попита жената.

Бош се обърна.

— Тялото му е в патоанатомията, госпожо. Ще им оставя номера ви и те ще ви телефонират, когато дойде време да се погрижите за погребението.

— Ами преподобният Тъгинс? Искате ли да му позвъните от нашия телефон?

— Хм, не, госпожо. Ще се свържем с него от телефона в колата ни.

На излизане той хвърли поглед към снимките на стената в коридора. Хауард Елайъс се бе снимал с всеки известен чернокож лидер в града, както и с много други прочути личности — Джеси Джаксън, представителката в Конгреса Максин Уотърс, Еди Мърфи. На една от снимките адвокатът стоеше между кмета Ричард Риърдан и члена на Градския съвет Ройъл Спаркс. Бош знаеше, че Спаркс бе използвал общественото недоволство от полицейските извращения, за да се издигне в градската йерархия. Елайъс щеше да му липсва, за да раздухва огъня, макар че със сигурност щеше да използва убийството му в своя полза. Хари се зачуди как такива благородни каузи често изкарват пред микрофоните такива лъстиви кариеристи.

Имаше и семейни снимки. На няколко от тях Елайъс беше със съпругата си. На други бе със сина си — на лодка, уловили голяма риба, или от двете страни на книжна мишена с няколко дупки. Мишената изобразяваше Дарил Гейтс, бивш началник на полицията, когото Елайъс многократно беше съдил. Бош си спомняше тези мишени, нарисувани от местен художник и станали много популярни в края на бурния мандат на Гейтс.

Хари се наведе напред, за да разгледа внимателно снимката и се опита да определи оръжията, но детайлите бяха прекалено дребни.

Частейн посочи към друга снимка, на която Елайъс бе заедно с началника на полицията на някакво официално събиране. Предполагаемите врагове се усмихваха към обектива.

— Като че ли се чувстват много добре — прошепна той.

Бош само кимна и излезе навън.

Частейн изкара автомобила от отбивката и пое обратно към магистралата. Двамата мълчаха и мислеха за нещастието, за което току-що бяха съобщили на едно семейство. А също и за вината, която бяха стоварили върху тях.

— Винаги си пати вестоносецът, ако носи лоша вест — каза Бош.

— Донякъде се радвам, че не работя в твоя отдел-отвърна Частейн. — Мога да го преживея, когато са ми бесни ченгета. Но това…

— На това му викат „черната работа“ — уведомяването на роднините.

— Трябва да му викат „прецакване на хора“. Мъчим се да открием кой е убил този тип, а те казват, че сме били ние. Ти вярваш ли в тези глупости?

— Не го приемам буквално, Частейн. На хора в такова състояние им е позволена известна слабост. Боли ги, затова си изпускат нервите, нищо повече.

— Ще видиш. Само почакай онзи хлапак да се появи по новините в шест часа. Познавам този тип хора. Тогава няма да си толкова състрадателен. Както и да е, къде отиваме сега, пак на местопрестъплението ли?

— Първо до апартамента му. Знаеш ли номера на пейджъра на Делакроче?