Майкл Коннелли - Хари

— Е, как е времето навън? Тук няма прозорци.

— Времето ли? Ами, облачно, предвещаващо буря.

— Така си и мислех. Тъгинс още ли насъсква хората си отпред?

— Там са.

— Кретени. Чудя се дали би им харесало, ако нямаше ченгета. Да видят тогава какъв е животът в джунглата.

— Не е така. Те не са против полицията. Просто не искат ченгетата да са убийци. Можеш ли да ги обвиняваш за това?

— Някои хора си просят да ги очистят.

Бош нямаше какво да му отговори. Дори не знаеше защо спори с него. Той погледна към табелката с името му. Казваше се Хауди1. Едва не се засмя. Нещо в неочакваното име го накара да се отпусне и уталожи гнева, който го измъчваше цяла вечер.

— Така се казвам и толкова.

— Извинявай. Не се смея на името ти.

— Естествено.

Хауди посочи над рамото му към малък стелаж с формуляри и моливи, завързани на връв.

— Ако ти трябва нещо, попълни формуляр с номера на следствието.

— Не го зная.

— Е, тук трябва да има веществени доказателства от милиони дела. Защо не измислиш нещо?

— Искам да видя книгата.

Мъжът кимна.

— Ясно. Праща те Гаруд, нали?

— Точно така.

— Защо не каза веднага?

Бош не отговори. Хауди спусна ръка под прозореца. После пъхна през процепа под решетките тънка папка.

— За коя дата те интересува? — попита той.

— Не съм сигурен — отвърна Хари. — Само за последните няколко дни.

— Тук е цялата седмица. Всички иззети доказателства. Трябват ти иззетите, а не постъпилите, нали?

— Точно така.

Бош отнесе папката на плота, за да може да я разгледа, без Хауди да вижда какво прави. Още на първата страница откри каквото търсеше. Частейн бе взел кашон с веществени доказателства в седем часа тази сутрин. Хари взе молив и празен формуляр и започна да го попълва. Докато пишеше, забеляза, че моливът е „Черен войн“ № 2, най-често срещаната в управлението марка.

После се върна при прозореца и пъхна папката и формуляра през процепа.

— Този кашон може още да е върху количката, с която пренасяте върнатите вещи — каза той, — Бил е иззет тази сутрин.

— Не, трябва да си е на мястото. Тук гледаме всичко да е подредено.

Бош кимна и се усмихна.

— Зная.

Хауди взе малка количка и се отдалечи във вътрешността на огромния склад. Върна се след по-малко от три минути. Той донесе до прозореца розов кашон, отключи решетката и го подаде на Хари. После отново заключи. Бош го взе и отиде в една от единичните кабинки, за да разгледа съдържанието му на спокойствие.

Вътре имаше веществени доказателства от следствие, приключено преди пет години. От онзи случай, когато детектив Франсис Шиън беше стрелял срещу Уилбърт Добс. Кашонът бе залепен с нова лепенка. Бош я разряза с ножчето, което носеше закачено-за ключодържателя си, и отвори капака. Самият процес на разпечатване му отне повече време, отколкото му трябваше, за да намери вътре каквото търсеше.

Бош мина през тълпата от демонстранти, сякаш изобщо не съществуваха. Не ги виждаше, не чуваше и скандирането им „Ако няма справедливост, няма и мир“. Някои се обръщаха към него с обиди, но той не чуваше и тях. Знаеше, че справедливост не се извоюва с лозунг или картонен ковчег. Човек го заслужаваше, като заставаше на страната на доброто и нищо не можеше да го отклони от този път. Знаеше също, че истинската справедливост е сляпа за всички други цветове, освен един: цветът на кръвта.

Когато влезе в автомобила, Бош отвори куфарчето си и започна да рови из документите, докато откри списъка с телефонни номера, който беше наредил да съставят в събота сутринта. Набра номера на пейджъра на Частейн и после този на клетъчния си телефон. След това остана в колата пет минути, докато чакаше детектива от вътрешния отдел да му позвъни, загледан в протестната демонстрация. Неколцина от телевизионните репортери се отдалечиха от местата си и забързаха към микробусите си. Бош разбра, че хеликоптерите вече ги няма. Той седна и изпъна гръб. Часовникът му показваше единадесет без десет. Знаеше, че щом медиите едновременно напускат мястото, без да са излъчили репортажа си, нещо трябва да се е случило — нещо важно. Включи радиото и чу припрения, треперещ глас на водещия:

— … от колата, после започна боят. Няколко странични наблюдатели се опитаха да спрат атаката, но разгневената тълпа от младежи ги отблъсна. Веригата от пожарникари беше разкъсана и те бяха заобиколени от групи нападатели, докато на кръстовището пристигна взвод от полицейското управление и спаси жертвите, които бяха откарани с патрулни автомобили — вероятно, за да получат медицинска помощ в най-близката болница „Даниъл Фриймън“. Останалата на мястото пожарна кола беше подпалена, след като тълпата не успя да я преобърне. Полицията бързо отцепи района и успокои положението. Някои от нападателите бяха арестувани, но други избягаха в жилищния квартал до Нормънди бул…