Майкл Коннелли - Хари

Капитанът отговори след второто иззвъняване.

— Тук е Хари Бош. Трябва да поговорим. Веднага.

— За какво?

— За Джон Частейн и случая „Черния войн“.

— Не искам да разговарям по телефона.

— Добре. Само кажете къде.

— При Звездата на Синатра?

— Кога?

— Дай ми половин час.

— Ще ви чакам.

Преди десетилетия холивудската търговска камара бе поставила Звездата на Франк Синатра на тротоара на Вайн Стрийт, вместо на Холивуд Булевард. Навярно смятаха, че така ще привлекат хората към тази улица. Но планът им се беше провалил. Франк остана сам на място, навярно посещавано повече от наркомани, отколкото от туристи. Звездата му се намираше на пътя между два паркинга и до хотел, в който човек дълго трябваше да чака портиерът да отвори вратата, ако искаше да влезе вътре.

Когато Бош работеше в „Грабежи и убийства“, детективите често използваха Звездата на Синатра като място за срещи, и помежду си, и със свои информатори. Нещо като неутрална територия.

Когато пристигна на мястото, Гаруд вече го чакаше. Бош видя на паркинга необозначения му форд. Капитанът премигна с фарове. Хари спря до тротоара пред хотела и излезе навън. Пресече Вайн Стрийт, отвори предната дясна врата и седна вътре. Въпреки че идваше от дома си, Гаруд носеше костюм. Бош си помисли, че никога не го бе виждал облечен по друг начин, със стегната вратовръзка и винаги закопчано горно копче на ризата. И отново се сети за забележката на Райдър за Борис Карлов.

— Тези скапани коли — каза Гаруд, като гледаше към обозначения автомобил на Бош. — Чух, че били стреляли по вас.

— Да. Не беше много забавно.

— Е, какво има, Хари? Защо още разследваш случай, който началникът на полицията и всички други вече обявиха за приключен?

— Защото имам лошо предчувствие, капитане. Има много неясни моменти, а това е опасно.

— Никога не се отказваш. Спомням си това от времето, когато работеше при мен.

— Разкажете ми за Частейн.

Гаруд замълча. Просто гледаше напред през стъклото и Бош разбра, че бившият му началник се чувства неловко.

— Разговорът ни е неофициален, капитане. Както самият вие казахте, случаят е приключен. Но нещо, свързано с Частейн и Франки Шиън, ме безпокои. Знаете ли, Франки ми разказа всичко. За това как той и неколцина от момчетата ек изпуснали нервите и направили онези неща с Майкъл Харис. Призна ми, че всичко от случая „Черния войн“ е вярно. И после допуснах грешка. Казах му, че Харис е невинен. Че можем да го докажем. Това трябва да го е съсипало. Когато днес излязоха резултатите от балистиката и съобщиха, че Франки е виновен за всичко, включително за убийствата при Ейнджълс Флайт, аз повярвах. Но сега не съм толкова сигурен. Искам да изчистя всички неясноти и Частейн е свързан отчасти с тях. Бил е призован да даде показания на процеса. В това няма нищо необичайно — той е ръководил вътрешното разследване по жалбата на Харис. Но го е призовал Елайъс и Частейн не ни го каза. Освен това, се е опитал да не приеме призовката. И това прави нещата още по-необичайни. Явно не е искал да се яви в съда. Не е искал Елайъс да му задава въпроси. Интересува ме защо. В папките на Елайъс няма нищо — поне в онези, до които имам достъп, — което да обяснява това. Не мога да питам Елайъс и още не искам да питам Частейн. Затова питам вас.

Гаруд бръкна в джоба си и извади пакет цигари. Той запали, после предложи на Бош.

— Не, благодаря, все още не пуша.

— Аз пък реших, че съм пушач и толкова. Много отдавна един човек ми каза, че това било като орис. Или си пушач, или не, човек не можел да направи нищо. Знаеш ли кой е този човек?

— Да, аз.

Капитанът изсумтя и се усмихна. Той дръпна два пъти и купето се изпълни с дим. Това пробуди у Бош познато желание. Спомняше си как преди години бе казал тези думи на Гаруд, когато някой от отдела се беше оплакал от облаците дим, постоянно надвиснали над бюрата на детективите. Хари спусна прозореца си с няколко сантиметра.

— Съжалявам — рече Гаруд, — зная как се чувстваш. Те пушат, а ти не можеш.

— Няма проблем. Ще ми разкажете ли за Частейн?

Капитанът отново дръпна от цигарата си.

— Частейн разследва жалбата. Това ти е известно. Преди да има възможност да ни даде под съд, Харис трябвате да подаде жалба. Следствието пое Частейн. И доколкото разбрах навремето, той я потвърдил. Открил молива в бюрото на тъпия Рукър — върхът му бил счупен и по него имало кръв. Пазел го като сувенир или нещо подобно. Частейн го изискал със съдебна заповед и имал намерение да сравни кръвната група с тази на Харис.