Майкл Коннелли - Град от кости

— Намерих го.

Шийла Делакроа донесе един плик, от който извади сгънат пожълтял документ. Бош преписа имената, рождените Дати и номерата на социалните осигуровки на родителите.

— Благодаря. Вие с Артър сте от едни и същи родители, нали?

— Разбира се.

— Добре, Шийла. Благодаря още веднъж. Ще тръгваме. Ще ви се обадим веднага след като разберем нещо със сигурност.

Двамата с Едгар се изправиха.

— Може ли да вземем тези снимки за малко? — попита Едгар. — Обещавам лично да се погрижа да ви бъдат върнати.

— Щом имате нужда от тях…

Тя им отвори входната врата. Докато стояха на прага, Бош й зададе последен въпрос:

— Шийла, винаги ли сте живеели тук?

— Цял живот. Останах, в случай че той се върне, разбирате ли? В случай че не знае откъде да започне и накъде да тръгне, и дойде тук.

Тя се усмихна, но в усмивката й нямаше капчица веселие.

Бош се приближи до касата на музея и каза на жената зад стъклото, че има уговорена среща с доктор Уилям Голихър в лабораторията по антропология. Тя вдигна телефона и набра някакъв номер. После направи знак на стоящия наблизо пазач да заведе Бош до лабораторията.

Бош никога не беше влизал в музея, въпреки че като дете често беше ходил на екскурзии и разкопки — част от находките им сигурно бяха в експозицията.

Бош беше разговарял с антрополога, след като бе видял медицинския картон на Артър Делакроа. Голихър обаче вече работеше по друг случай и му беше невъзможно да губи време в разкарване до офиса на съдебния медик, а Бош нямаше търпение да чака. Голихър предложи като компромис неофициалното си становище, въз основа на сравнение между рентгеновите снимки и снимките, направени на Уъндърланд, и новите материали, които Бош би могъл да му покаже, и го покани да си направи разходка до музея. Едгар остана в участъка със задача да издири по данните в компютъра майката на Артър и Шийла Делакроа, както и приятеля на Артър Джони Стоукс.

Бош влезе в лабораторната зала, където се идентифицираха, класифицираха, датираха и почистваха кости. Кутии с кости имаше едва ли не на всяко свободно място. С тях се занимаваха пет-шест души, а Голихър беше единственият без бяла престилка. Този път хавайската му риза беше на папагали, а работното му място — в най-отдалечения ъгъл на залата. На масата пред него бяха сложени две дървени кутии, в едната от които се мъдреше череп.

— Как сте, детектив Бош?

— Горе-долу. Какво е това?

— Човешки череп, както виждате. Беше изровен преди два дни, заедно с човешки кости, при разкопаване за разширение на музея. Помолиха ме да ги погледна преди да направят съобщение за тях.

— Стари ли са или, да речем, отпреди трийсет години?

— Доста стари. Въглеродният анализ показа, че са отпреди девет хиляди години. Погледнете. — Голихър извади черепа от кутията, извъртя го със задната му страна към Бош и очерта с пръст звездовидна фрактура в горната част. — Да ви напомня на нещо?

— Удар с тъп предмет?

— Също като във вашия случай. Доста показателно.

— За какво?

Голихър внимателно сложи черепа в кутията.

— За това, че нещата всъщност не се променят. Тази жена — както смятаме — е била убита преди девет хиляди години и тялото й най-вероятно е било хвърлено в дупка, за да се прикрият следите от престъплението. Човешката природа не се променя. Да не говорим, че това не е единствената ни такава находка. През хиляда деветстотин и четиринайсета е бил намерен почти цял скелет със съвсем същата рана на главата, датиран към същата епоха.

— Да не искате да кажете че преди девет хиляди години е имало серийни убийци?

— Невъзможно е да се каже, при положение че разполагаме само с кости. Но вие си имате предостатъчно неща на главата и без да ви занимавам с разкопки. Носите ли записките от болницата?

Бош извади една папка от куфарчето си и я подаде на Голихър заедно със снимките, взети от Шийла Делакроа.

— Не знам дали ще са от полза — каза той, — но това е момчето.

Голихър взе снимките и се загледа в тази с блейзера и вратовръзката. После също извади една папка, от която измъкна снимка голям формат на черепа от Уъндърланд Авеню, и се втренчи в двете, за да ги сравни. Накрая каза:

— Очертанията на скулите и надочните кости изглеждат сходни. — И очерта с пръст споменатите части от черепа на двете снимки. — По-широки са от обичайното и това се забелязва. Да видим сега рентгеновите снимки.

Отведе Бош до друга работна маса с рентгенов екран, отвори папката с болничния дневник и се зачете в него. Съдържанието му вече беше известно на Бош. Момчето било докарано от баща си в спешното отделение на болницата на единадесети февруари 1980 година, в пет и четиридесет следобед. Според твърденията на бащата синът му изпаднал в ступор вследствие на падане от дъска за скейтборд, при което си ударил главата. Наложила се намеса на неврохирург, за да се намали вътрешно черепното налягане, причинено от издуването на мозъка. Момчето било оставено под наблюдение в болницата за десет дни, след което баща му го прибрал. След две седмици му била направена операция за отстраняване на нитовете, с помощта на които черепът му бил затворен след първата хирургическа намеса.