Майкл Коннелли - Законът на Бош

— Вече го направих, Кизмин. Само трябва да решиш-дали искаш да дойдеш, или не. Ще има любопитни неща за полицията. Но щом не се интересуваш, ще повикам хора от отдел „Обири и убийства“.

— По дяволите, Хари!

— Ще дойдеш ли, или не?

Последва дълго мълчание. Накрая Райдър отговори:

— Ще дойда. Но няма да те защитавам, Хари.

— Не го и очаквам.

— Коя е адвокатката ти?

Казах й и се приготвих да затворя. Изпитах страх заради разваленото ни приятелство. Беше ми се струвало вечно.

— Значи ще се видим там — казах накрая.

— Да — раздразнено отговори тя.

Изведнъж се сетих за нещо, което ми бе необходимо.

— Кизмин? Можеш ли да намериш оригиналния доклад със серийните номера на парите? Би трябвало да е в материалите от разследването.

— Какъв доклад?

Обясних й и Райдър обеща да го потърси. Благодарих й и затворих. Приближих се до мерцедеса, грабнах глобата от предното стъкло, качих се и я хвърлих през рамо за късмет на задната седалка.

Часовникът на таблото показваше деветнайсет часа. Знаех, че животът в холивудските нощни клубове започва след Двайсет и два, дори по-късно. Но вече бях набрал инерция и не исках да я губя, като се прибера вкъщи и чакам. Замислих се и забарабаних с пръсти по таблото. Скоро ритъмът заприлича на тактовете, на които ме бе учил Куинтън Маккинзи, и разбрах как ще прекарам следващите няколко часа. Отново отворих клетъчния телефон.

Шугар Рей Маккей ме чакаше на стола в стаята си в „Златна възраст“. Беше си сложил шапката със смъкнатата периферия. Веднъж ми бе казал, че я носи само когато излиза да слуша музика. Това означаваше, че вече много рядко си я слага. Очите му бяха по-ясни от обикновено.

— Ще е забавно, пич — каза той и се запитах дали не гледа твърде много телевизия.

— Дано през първата част да има свястна група. Не проверих.

— Не се притеснявай. Всичко ще е наред.

— Може ли да взема за малко лупата, с която четеш програмата на телевизията?

— Разбира се. За какво ти е?

Той изрови лупата от джоба отстрани на стола си, а аз извадих последната страница на доклада със серийните номера на банкнотите. Шугар Рей ми даде лупата. Отидох до нощното шкафче, поднесох листа над светлината, вторачих се през лупата в подписа на Джослин Джоунс и се уверих в онова, което бях забелязал в кабинета й.

— Какво е това, Хари? — попита Шугар Рей.

Върнах му лупата и сгънах листа.

— Нещо, върху което работя. Нарича се фалшификаторско трепване.

— И аз треперя целият.

Усмихнах се.

— Всички треперим по един или друг начин. Хайде, да вървим да послушаме музика.

— Тръгвам. Угаси лампата. Електричеството е скъпо.

Излязохме от стаята и докато вървяхме по коридора, се замислих за Мелиса Ройъл и се запитах дали тя ще посети майка си. Обзе ме страх, защото знаех, че наближава денят, в който ще трябва дай кажа, че не съм подходящ за нея.

Портиерът на старческия дом ми помогна да кача Шугар Рей в колата. Мерцедесът вероятно беше твърде висок за него. Осъзнах, че трябва да помисля за това, ако ще продължавам да разхождам Шугар Рей.

Отидохме в „Печения картоф“. Вечерях и гледах първата група — квартет на име „Четири на квадрат“. Свириха прилично, но може би бяха малко уморени. Ала това нямаше значение. Лицето на Шугар Рей засия. Той слушаше внимателно, тактуваше и поклащаше рамене. Не пророни нито дума, докато свиреха, и въодушевено ръкопляскаше след всяка песен. Видях благоговение в очите му. Благоговение към звука и формата.

Музикантите не го познаха. Малцина биха го познали, защото бе станал кожа и кости. Но това не го притесняваше и изобщо не помрачи вечерта.

След първата част видях, че Шугар Рей започна да клюма. Минаваше девет и за него беше време да спи и да сънува. А за мен беше време да видя лицето на човека, когото от четири години търсех в съня си. Нямах значка, нито официален статут. Знаех, че сутринта ще изляза от играта. Или по-скоро ще бъда изхвърлен. Но това не означаваше, че не трябва да се изправя очи в очи с Лайнъс Саймънсън, да го преценя и може би да му кажа кой го е взел на прицел.

Върнахме се в „Златна възраст“. Оставих Шугар Рей да Дреме на предната седалка и отидох да повикам портиера.

Върнах се, разтърсих леко Шугар Рей, за да го събудя, и двамата с портиера му помогнахме да слезе от мерцедеса и го заведохме в стаята му. Той седна на леглото, примига сънено и ме попита къде съм бил.

— До теб, Шугар Рей.

— Упражняваш ли се?