Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Да, естествено, просто съм на работа.

— Това вече го казахте. Кога за последен път видяхте Ребека?

— Не си спомням точната дата, обаче трябва да е било в деня, в който заминахме. Когато се сбогувахме. Оная сутрин.

— Значи след като семейството ви се е преселило, изобщо не сте се връщали от Хаваите, така ли?

— Не, отначало не. Искам да кажа, после съм се връщал. След като завърших училище, няколко години живях във Венис, но после пак дойдох тук.

— Но не сте се връщали, след като родителите ви са се преселили там и преди убийството на Ребека. Това ли искате да кажете?

— Да, точно така.

— Другата свидетелка, с която приказвах, твърди, че ви е видяла в града оня уикенд на Четвърти юли точно преди изчезването на Ребека. Сигурно греши, така ли?

— Да, греши. Вижте, каква е тая работа? Нали ви казвам. Изобщо не съм се връщал. Хванах си ново гадже. Искам да кажа, не се върнах даже за погребението. Кой ви е казал, че ме е видял? Грейс ли? Тя никога не ме е харесвала, тая обратна. Все се опитваше да ме скара с Бек.

— Не мога да ви кажа кой е, Дан. Просто, ако искате да споделите с мен нещо, ще уважа решението ви.

— Която и да е, тя е лъжкиня, мама му стара — пискливо заяви Кочоф. — Абсолютна лъжа! Проверете си в архива! Имам алиби. В деня на отвличането й бях на работа, на другия ден също. Как може да съм дошъл там и да съм се върнал? Който ви го е казал, е долен измамник!

— Измамно може да е алибито ви, Дан. Вашият старец може да е накарал шефа ви да излъже. Нищо по-лесно.

По линията отново се възцари мълчание.

— Не знам за какво говорите — накрая отвърна Кочоф. — Баща ми не е принуждавал никого да лъже и това е факт, по дяволите. Пазехме работните картони и шефът ми говори с полицията. С това се приключи. Сега след седемнайсет години идвате вие и ми изтърсвате тая глупост?! Банамбите ли се с мен?

— Добре, Дан, успокойте се. Понякога хората грешат. Особено когато е за нещо отпреди толкова време.

— Само това ми трябва, да ме въвличате в убийство. Мама му стара, аз имам семейство.

— Казах да се успокоите. В нищо не ви въвличам. Това е просто телефонен разговор. Просто си приказваме, нали така? Искате ли да ми кажете още нещо, което може да ми е от полза?

— Не. Казах ви всичко, каквото знам, с други думи — нищо. И трябва да затварям. Тоя път говоря сериозно.

— Значи сте се разстроили, когато Ребека ви е казала, че е бременна, и сте знаели, че е от друг мъж.

Не последва отговор и Бош се опита да го попритисне.

— Особено защото не е искала да имате сексуални контакти, когато сте били заедно.

Разбра, че е прекалил. Кочоф се бе досетил, че детективът едновременно играе ролята на доброто и лошото ченге, и когато отговори, гласът му звучеше спокойно.

— Тя изобщо не ми каза. Узнах едва много по-късно. — Нима? Кой ви съобщи?

— Не си спомням. Сигурно някой от приятелите ми.

— Наистина ли? Защото Ребека е водил а дневник. И навсякъде пише за вас. Че ви е казала и вие не сте се зарадвали особено.

Сега вече Кочоф се Засмя и Бош разбра, че окончателно се е издънил.

— Дрънкате глупости, детектив. Всъщност вие сте лъжецът. Слабо изпълнение готин. Искам да кажа, и аз гледам „Ред и закон“, Нали разбирате.

— Да не би да гледате и специализирани полицейски предавания?

— Да, и какво от Това?

— Ами, имаме ДНК на убиеца. Ако го идентифицираме, ще го осъдят. ДНК е абсолютно доказателство.

— Добре, проверете моята ДНК и може би веднъж завинаги ще ме избавите от тоя кошмар.

Бош знаеше, че се налага да отстъпи и да приключи разговора.

— Добре тогава, Дан ще ви съобщим. Засега ви благодаря за съдействието. Един последен въпрос. Какво организирате?

— В хотела ли имате предвид? Грижа се за големите партита, конференции и сватби, такива неща. Гледам всичко да върви гладко, когато пристигат големи групи.

— Добре, ще поддържаме връзка. Приятен ден.

Бош затвори и се замисли за разговора. Срамуваше се, че е изпуснал преимуществото си Знаеше, че през последните три години не е използвал способностите си за водене на разпит, ала това не променяше нищо. Трябваше да влезе във форма, при това скоро.

Иначе, имаше да анализира много неща. Сърдитата реакция на Кочоф към съобщението, че са го видели в Лос Анджелис точно преди убийството, не му подсказваше почти нищо. В края на краищата Бош беше изфабрикувал свидетелката и отношението на Даниъл навярно бе оправдано. Важното беше, че гневът му се бе насочил към Грейс Танака. Може би си струваше да проучи отношенията помежду им, например чрез Киз Райдър.