Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— Една от бандите в Долината. Всички бяха бели хлапаци. Скинари. През осемдесет и осма извършиха много престъпления в района. Престъпления от омраза. Така ги наричаха във вестниците. По онова време това беше ново понятие за престъпления, мотивирани от расова или религиозна нетърпимост.

— И вие попаднахте под ударите на тая банда, така ли?

— Да, започнаха да ми се обаждат по телефона. „Убийте евреите“, такива неща.

— Но после от полицията са ви казали, че Осмиците не са извършили обира.

— Точно така.

— Странно, нали? Не са открили никаква връзка.

— И аз така си помислих навремето, но той беше детективът, не аз.

— Защо Осмиците са се насочили към вас, господин Уайс? Знам, че сте евреин, но какво ги е накарало да ви нарочат?

— Много просто. Едно от ония лайна, Били Бъркхарт, живееше в моя квартал, през четири къщи от мен. На Ханука поставих седем свещника на прозореца си и тогава започна всичко.

— Какво стана с Бъркхарт?

— Отиде в затвора. Не за онова, което направи с мен, а с други. Пипнаха него и останалите за други престъпления. Бяха изгорили кръст на няколко преки от мен. Пред къщата на чернокожо семейство. Извършиха и други неща. Гадни неща, вандализъм. Опитаха се да изгорят и един храм.

— Но не и за обира във вашата къща?

— Не. Поне така ми казаха от полицията. Разбирате ли, нямаше графити, никакъв намек за религиозни мотиви. Просто всичко беше обърнато надолу с главата, затова не определиха обира като престъпление от омраза.

Бош се поколеба; чудеше се още какво да попита. Реши, че не знае достатъчно, за да задава хитри въпроси.

— Добре, господин Уайс, благодаря, че ми отделихте от времето си. Извинявайте, че събудих лоши спомени.

— Не мислете за това, детектив. Повярвайте ми, те не бяха заспали.

Бош затвори телефона. Опита се да измисли на кого да се обади за всичко това. Не познаваше Джон Маклелан и след седемнайсет години имаше голяма вероятност той вече да не работи в Девънширския участък. И тогава го осени: Джери Едгар. Предишният му партньор в Холивудския участък по-рано бе работил с девънширски детективи. През 1988-а трябваше да е бил там.

Бош набра номера на холивудския отдел „Убийства“, но се включи телефонен секретар. Всички си бяха тръгнали рано. Обади се в детективското бюро и попита дали Едгар е там. Служителят отговори, че си е отишъл.

Тогава позвъни на мобилния му телефон. Някогашният му партньор веднага отговори.

— Рано си тръгвате в Холивуд — каза Бош.

— Кой се обажда, по дяволите… Ти ли си, Хари?

— Аз съм. Как я караш, Джери?

— Чудех се кога ще те чуя. Днес ли започна?

— Най-старият новобранец на света. И вече работя по гореща следа. С Киз разследваме един случай.

Едгар не отговори и Бош разбра, че е сбъркал, като е споменал Райдър. Пропастта помежду им не само че още съществуваше, но и явно беше покрита с лед.

— Както и да е, имам нужда от съдържанието на великия ти мозък. Става въпрос за дните на Девънширския клуб.

— Да, за кога точно?

— Хиляда деветстотин осемдесет и осма. Чатсуъртските осмици. Помниш ли ги?

Едгар се замисли и след кратко мълчание отговори:

— Да, помня Осмиците. Шайка бели пикльовци, които си мислеха, че бръснатите глави и татуировки ги правят мъже. Направиха много бели, после ги спипаха. Не просъществуваха дълго.

— Помниш ли някой си Роланд Маки? Тогава трябва да е бил осемнайсетинагодишен.

След нова пауза Едгар отвърна, че името не му говори нищо.

— Кой работеше по Осмиците? — попита Бош.

— Не беше от Девънширския клуб. Всичко, свързано с тях, отиваше направо в зайчарника.

— В ОБ ли?

— Позна.

Отделът за обществени безредици. Полусекретно звено в Паркър Сентър, което беше събирало данни и разузнавателни сведения за заговори, но почти без да предава случаи на прокуратурата. През 1988-а ОБ трябваше да е бил под ръководството на тогавашния комисар Ървин Ървинг. Отделът вече не съществуваше. Когато бе станал заместник-началник, Ървинг го беше разформировал и мнозина в управлението бяха решили, че го прави, за да скрие нещо и да се дистанцира от неговата дейност.

— Това няма да ми е от полза — каза Бош.

— Съжалявам. По какво работиш?

— Убийство на момиче в подножието на Оут.

— Онова, дето го бяха отвлекли от вкъщи ли?

— Да.

— Помня го. Не съм работил по него — тъкмо бях постъпил в отдел „Убийства“. Но си го спомням. Та казваш, че са били замесени Осмиците, така ли?

— Не. Просто изскочи едно име, което може да е свързано с Осмиците. Какво означава името им, каквото си мисля ли?