Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Замисли се и за Твърдението на Кочоф, че не знаел за бременността на Ребека Верлорън. Инстинктивно му вярваше. В крайна сметка това не го изваждаше от списъка на заподозрените, но поне го преместваше на по-задно място. Щеше да обсъди всички отговори на Кочоф с Райдър и да види дали е съгласна с него.

Най-интересното сведение, получено от телефонния разговор, бяха противоречията между спомените на Кочоф и Мюриъл Верлорън, майката на жертвата. Мюриъл беше казала, че Даниъл с фанатична страст се обаждал на дъщеря й чак до нейната смърт. Кочоф заявяваше, че няма такова нещо, и Бош не виждаше причина да лъже. В такъв случай паметта на Мюриъл Верлорън не бе наред. Или пък дъщеря й беше лъгала и някой друг й се бе обаждал всяка вечер преди лягане. Тъй като момичето беше крило връзката си и дошлата от нея бременност, най-вероятно всяка вечер наистина бе разговаряло по телефона, само че не с Кочоф. А с някой друг, някой, за когото Бош започваше да мисли като за господин Хикс.

Намери телефонния номер на Мюриъл Верлорън в следственото дело и й се обади. Извини се за натрапването и каза, че имал няколко изясняващи въпроса. Мюриъл отговори, че изобщо не я смущава.

— Какво искате да ме питате?

— Видях телефона на нощното шкафче до леглото на дъщеря ви. Дериват ли е, или е имала самостоятелен номер?

— Самостоятелен. Личен.

— Значи, когато Даниъл Кочоф й е звънял вечер, тя е вдигала слушалката, нали?

— Да, в своята стая. Нямаше дериват.

— С други думи, вие сте знаели, че я търси Дани, защото ви го е казвала тя.

— Не, понякога чувах телефона да звъни. Той наистина я търсеше.

— Искам да кажа, госпожо Верлорън, че вие никога не сте вдигали телефона и не сте разговаряли с Дани Кочоф, нали така?

— Точно така. Телефонът си беше неин.

— Значи, когато телефонът е звънял и тя е разговаряла с някого, вие всъщност не сте знаели кой се обажда и сте приемали това, което ви е казвала тя.

— Хм, да. Искате да кажете, че не я е търсил Дани, така ли?

— Още не съм сигурен. Обаче разговарях с Дани на Хаваите и той твърди, че престанал да се обажда на дъщеря ви много преди да я отвлекат. Имал ново гадже, нали разбирате. На Хаваите.

Тази информация бе посрещната с дълго мълчание. Накрая Бош заговори, за да запълни празнотата.

— Имате ли представа с кого може да е разговаряла, госпожо Верлорън?

След нова пауза Мюриъл Верлорън предложи неубедителен отговор:

— Сигурно с някоя от приятелките си.

— Възможно е. Сещате ли се за някой друг?

— Това не ми харесва — бързо отвърна тя. — Като че ли пак започвам да научавам разни неща.

— Съжалявам, госпожо Верлорън. Ще се опитам да не ви занимавам с това, ако не се налага. Но се боя, че сега се налага. Със съпруга си стигнахте ли до някакво заключение за бременността?

— Какво искате да кажете? Ние научихме за това много по-късно.

— Знам. Искам да кажа, как смятате, дали е било резултат от тайна връзка, или просто някой ден е допуснала грешка с някого, нали разбирате, някой, с когото всъщност не е имала връзка?

— Такова ли ви е мнението за дъщеря ми?

— Не, госпожо, не е такова. Просто ви задавам въпроси. Не искам да ви разстройвам, обаче искам да открия човека, който е убил Ребека. И трябва да знам абсолютно всичко.

— Така и не можахме да си го обясним — студено отвърна тя. — Нея вече я нямаше и решихме да не ровим в това. Оставихме всичко на полицията и просто се опитахме да запомним дъщеря си такава, каквато я познавахме и обичахме. Казахте, че имате дъщеря. Надявам се, че разбирате.

— Струва ми се, че разбирам. Благодаря за отговорите. Още един последен въпрос — без да настоявам. Бихте ли желали да разговаряте с репортер за дъщеря си и случая?

— Защо? И навремето не го направих. Не вярвам в публичното излагане на такива неща.

— Уважавам позицията ви. Но този път искам да го направите, защото може да ни помогне да подплашим пилето.

— Искате да кажете, че това може да накара убиеца да се разкрие, така ли?

— Точно така.

— Тогава нямам никакви колебания.

— Благодаря ви, госпожо Верлорън. Ще ви се обадя.

Ейбъл Прат излезе от кабинета си по сако. Бош седеше в нишата и пишеше с два пръста доклад за телефонния разговор с Мюриъл Верлорън. Готовите доклади за разговорите с Грейс Танака и Даниъл Кочоф бяха на бюрото.

— Къде е Киз? — попита Прат.

— Работи по заповедта вкъщи. Там мисли по-добре.

— Аз пък не мога да мисля, когато се прибера вкъщи. Мога само да реагирам. Имам две момчета.